Вече две поредни години стопанството на Германия се бори със слаб спад и с нисък ръст на производителността на труда, който все повече бизнес лидери и консервативни политици отдават отчасти на отношението на германците към работата. Тревогите им са мотивирани от констатацията, че усредненият брой на отработените часове в рамките на една седмица в страната е доста по-малък от този на европейските й партньори. И че германците ползват годишно над 20 дни отпуски по болест – доста повече от работниците в други държави от Европейския съюз, пише „Юроактив“.
Тази тревожна тенденция провокира главния изпълнителен директор на застрахователния гигант „Алианц“ Оливер Бете да нарече Германия „световен шампион по болнични дни“ в интервю в германския всекидневник „Ханделсблат“. И да направи радикалното предложение заплащането на работниците да бъде орязано още от първия ден в отпуск по болест – модел, използван в Швеция и в други европейски държави.
В тази връзка „Юроактив“ пояснява, че това правило е отменено в Германия през 70-е години на миналия век. И от 1994-а работодателите са задължени да покриват пълния размер на трудовите разходи за служителите, които са в отпуск по болест до 6 седмици. А по силата на стандартните трудови договори в страната работниците трябва да представят само болничен лист от лекар за отсъствия, които са по-дълги от три работни дни.
Това благоприятно законодателство очевидно стимулира драстичния ръст на болничните дни през последните години. Германската агенция за обществено здравно осигуряване DAK отчита 40% увеличение на отсъствията по болест от 2021-а до 2022-а, въпреки че истинският размер на скока се оспорва заради промяната на начина, по който лекарите подават болничните листове. Това вече става по дигитален път директно до здравните застрахователи, докато преди тази отговорност е била делегирана на работниците, които не винаги са уведомявали своите застрахователни компании.
Въпреки всичко обаче високият брой болнични и ръстът им през годините е факт, който е сериозен товар за икономиката. По оценка на асоциацията на фармацевтичния бранш на страната VFA, без това увеличение БВП на Германия е щял да нарасне с около 0.5% през 2023-а, вместо да се свие с 0.3%
Безработицата в най-голямото европейско стопанство е сравнително ниска в сравнение със слабата икономика, въпреки че бавно върви нагоре и, според предварителните данни на Федералната агенция по труда, е достигнала 6.4% през януари 2025-а.
През миналата година започнаха обсъждания за средния брой работни часове на германците – 34 в рамките на една седмица, които са доста под мнозинството европейски партньори като Франция (36), Италия (36) и Полша (39).
Заместник председателят на консервативната опозиционна група (ХДС/ХСС) в германския парламент Йенс Спан сравнява Германия с „парк за отдих“, посочвайки че работните часове на германците са средно с 300 по-малко за година от съседите в Швейцария. А шефът на Конфедерацията на асоциациите на германските работодатели BDA Райнер Булгер смята, че концепцията за баланс между времето за работа и за личен живот е „прекалена“.
Естествено, подобни изявления предизвикват силна ответна реакция от синдикатите, както и на Социалдемократическата партия на канцлера Олаф Шолц, която има дълбоки връзки с трудовите хора и се заявява като защитник на правата им. Такъв е и случаят с предстоящите избори в страната на 23 февруари.
„Онези, които обвиняват служителите в отпуск по болест за мързеливци, имат изкривен поглед върху работещите хора в тази страна“, отсече през миналата седмица министърът на труда Хубертус Хайл (от Социалдемократическата партия). И увери категорично, че ограничаване на плащанията по болест няма да има докато той и партията му са на власт.
Консервативният блок ХДС/ХСС, който в момента е водещата сила в предизборните сондажи на обществените нагласи, пък обещава да върне икономиката към растеж чрез „дневен ред за трудолюбивите“, ако спечели февруарския вот. Тази програма включва данъчни стимули, които да насърчат работниците да отчитат извънреден труд, и обещава „възстановяване на отплащането за упоритата работа“.
По оценка на анализатори, дори при смяна на правителството изглежда малко вероятно Берлин да въведе орязване на заплащането по шведски образец от първия ден на заболяването. Просто защото трудовото законодателство е изключително политизирано и е много трудно да се предположи, че ще се отнемат установени трудови права.
Междувременно, либералната партия на Свободните демократи предлага данъчно необлагаеми премии до 3000 евро за работниците, които не ползват болнични. Мотивът: това би било по-добро решение от „де факто наказването“ на боледуващите чрез удържане от заплатите.
