Въпреки становище на БНБ, след прегласуване, поискано от „Възраждане“, депутатите приеха на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изискванията за достъпност на продукти и услуги.
Само депутатите от „Възраждане“ (33 народни представители, присъстващи в залата) гласуваха „Против“, като Климент Шопов призова и колегите му от другите парламентарни групи да ги последват с аргумента, че така на практика ще покажат, че се борят срещу организациите на Сорос в България. Шестима депутати – от МЕЧ – гласуваха „Въздържал се“. Всички останали народни представители в пленарната зала – общо 180 депутати – бяха „За“ проектозакона.
Със законопроекта се създава нова хармонизирана с европейското законодателство нормативна уредба. Тя регламентира условията за предоставянето на пазара на продукти и услуги, за които има определени изисквания за достъпност, с цел да се насърчи пълноценното и равноправно участие на хората с увреждания в обществения живот.
Изготвянето на новия закон е продиктувано от необходимостта да се въведат изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги.
Със законопроекта се определят изисквания за достъпност на следните продукти: потребителски компютърни хардуерни системи с общо предназначение и компютърни операционни системи за тези хардуерни системи, потребителско крайно оборудване с интерактивни възможности за компютърна обработка, използвано за електронни съобщителни услуги или за достъп до аудио-визуални медийни услуги, електронни четци, терминали на самообслужване, използвани главно при предоставянето на транспортни и банкови услуги като платежни терминали, терминални устройства АТМ, автомати за продажба на билети, автомати за регистрация на пътници, интерактивни терминали на самообслужване.
Определят се и изисквания за достъпност на следните услуги: електронните съобщителни услуги, услуги за предоставяне на достъп до аудио-визуални медийни услуги, някои елементи на услуги за въздушен, автобусен и железопътен превоз на пътници и превоз на пътници по вода, потребителски банкови услуги, електронни книги и специализиран софтуер, услуги за електронна търговия.
Законопроектът определя компетентните органи и техните правомощия по отношение на надзора на пазара на продуктите и контрола на съответствието на услугите. Именно във връзка с тези текстове от БНБ е постъпило становище, че с проектозакона на Народната банка се възлагат несвойствени за нея функции за контрол по прилагането на предвидените в тази директива изисквания за достъпност на платежните услуги и на друг тип услуги, свързани с платежната сметка и с електронните пари.
„В рамките на участието си в междуведомствената работна група за изготвянето на законопроекта, както и при последвалото междуведомствено съгласуване, БНБ многократно е изразявала позицията си за липса на съответни компетенции относно проблемите и потребностите на хората с увреждания, така че да се осигури постигане на целите на директивата.
Всички наши аргументи в тази насока бяха системно игнорирани и останаха неадресирани от страна на Министерството на икономиката и индустрията, без за това да се посочи аргументация или релевантна фактология.
Сред изпратените за междуведомствено съгласуване документи също не беше приложена цялостна предварителна оценка на въздействието, а само резюме на доклад от извършената такава„, посочват от Българската народна банка.
Накрая в становището си от БНБ обръщат внимание, че възлагането на неприсъщи функции на Народната банка, извън мандата и задачите на централните банки, уредени в чл. 127 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и тяхното несъгласуване с ЕЦБ, имат потенциала да навредят на процеса по присъединяването на България към еврозоната.
Според приетия на първо четене законопроект за изискванията за достъпност на продуктите следва да се прилагат за пусканите на пазара продукти след 28 юни 2025 година.
Законопроектът не определя изисквания за достъпност на архитектурната среда, тъй като вече съществува национално законодателство в тази област.
С него се предлагат и изменения в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за да се въведат изискванията за достъпност, определени в Директива 2019/882 при приемането на спешни повиквания.
Срокът за транспониране на Директива 2019/882 е изтекъл на 28 юни 2022 г., като заради това закъснение на 25 юли 2024 г. Европейската комисия приема решение да предяви иск срещу Република България пред Съда на Европейския съюз за нетранспониране. Освен това на същата дата Европейската комисия приема решение да предяви иск срещу Република България пред Съда на Европейския съюз и за несъответствие на въведена допълнителна разпоредба на Закона за социалните услуги определение за „временно предоставяне на социални услуги“.
