След изслушването на представителите на Министерския съвет по темата за водоподаването по Арда за Гърция Делян Добрев от ГЕРБ – СДС коментира, че темата не бива да се експонира.
„Стана ясно, че количеството вода, което по споразумение предоставяме на Гърция, е около 10% от водата, която така или иначе минава през язовир „Ивайловград“, който е последният язовир в каскадата, а географското разположение на България е такова, че няма как да обърнем водите да текат на север, а и не бива да правим така„, посочи Добрев. След това той добави, че България все пак трябва да предоставя вода на Гърция в такъв интервал, когато на нея й е удобно и когато токът не е най-евтин – т.е. не между 12.00 часа и 16.00 часа на обяд, а когато е сутрешният и вечерният пик – сутрин – между 7.00 часа и 10.00 часа, и вечер между 19.00 часа и 20.00 часа.
„Не е въпросът колко вода даваме и колко точно получаваме, а да я даваме точно тогава, когато най-много ще спечелим от продажбата й„, категоричен бе Делян Добрев.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ обърна внимание, че в МОСВ имат изработена работна позиция по казуса с водоподаването от Арда за Гърция и отхвърли обвиненията на Станислав Анастасов от „ДПС – Ново начало“, че по време на кабинета „Денков“ преговорите с гръцката страна били „иззети“ от Министерството на финансите. Той разкри и че във въпросната работна позиция било записано, че когато водоподаването не е в часовите пояси, когато токът е най-скъп, България ще получи компенсация в рамките на деня, като това ще е в сила, докато Гърция не си построи изравнителя – нещо, което е трябвало да направи до репарационните споразумения от 1964 година.
Асен Василев добави и че до март 2024 г. Министерският съвет с премиер Николай Денков много активно работил по цялостната спогодба. По думите му, ако България установи връзка с Гърция, има не малък шанс така наречената дълга спогодба да бъде доведена до своя завършек.
Петър Петров от „Възраждане“ се опита да обобщи най-важното от чутото от представителите на Министерския съвет по следния начин: От 60 години насам България поддържа три каскадни язовира – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“ и чрез тях регулирано подава гарантирани количества на гръцката страна в размер 186 млн. кубични метра годишно за нуждите на гръцките фермери.
По думите на Петър Петров станало ясно и че миналата година на пожар било подписано временно споразумение, което да продължи да гарантира водни обеми за Гърция. Депутатът от „Възраждане“ посочи, че по техни данни става въпрос за около 50 млн. кубични метра, което според него е проблематично, тъй като по думите му и в момента по долното течение на Арда има безводие, от което страдат община Маджарово, селата Ефрем и Малко Брегово.
Петров предположи, че и тази година на пожар ще бъде подписано международно споразумение с Гърция, срещу което България ще получи „смешни“ компенсации за поддържането в експлоатационно състояние на трите каскадни язовира и за гарантираното водоподаване за нуждите на гръцкото земеделие.
Той обобщи изслушването с думите, че от него не е станало ясно как ще бъдат гарантирани питейно-битовите нужди на българските граждани при сключването на новото временно споразумение за 2025 година, както и че не е станало ясно за какъв срок ще бъде подписано новото дългосрочно търговско споразумение, добавяйки, че по негова информация Гърция предлага това да стане за около 20 години.
Станислав Анастасов от „ДПС – Ново начало“, който през цялото време на изслушването твърдеше, че Асен Василев еднолично преговарял с гръцката страна, обяви, че според проекта на бившия финансов министър споразумението отново щяло да бъде за 60 години и отново щяло да се подпише при същите условия като репарационното от 1964 година.
Анастасов подчерта, че най-важното е „да не издаваме картите си“, преди всички договорености да са съгласувани с всички институции в България. Според депутата водите от Арда в момента не се използват пълноценно и има нужда от допълнителна инфраструктура, за да могат да се използват и за напояване, и за питейни нужди, предвид факта, че по поречието на Арда има населени места, които са на воден режим. Анастасов призова представителите на Министерския съвет да направят консултация с парламента, преди да подпишат споразумението.
Владимир Георгиев от „БСП – Обединена левица“ помоли представителите на Министерския съвет да предоставят допълнителна информация какви допълнителни инвестиции предвиждат, за да може водите от Арда да се използват на първо място от българските земеделци и чак след това да се предоставят на гръцките.
Димитър Гърдев от „Има такъв народ“ призна, че от изслушването разбрал, че Гърция се е възползвала максимално от поетите от България ангажименти, но е е забавила изпълнението на своите с 20-30 години. По-конкретно той посочи, че тя се е забавила с изграждането на контролно-пропускателни пунктове, като дори това, което имаме – „Маказа“ е неизползваем за тежък трафик. Освен това ГКПП Рудозем – Ксанти бил открит през декември 2024 г., когато вече България била влязла в Шенген и неговото използване не довело до никакви резултати. Гърдев прикани представителите на Министерския съвет да проследят дали Гърция ще си спази ангажимента да изгради язовир и бент.
„Моля, заложете контроли, въведете срокове, за да може да проверяваме задълженията на гръцката страната. Преди 30 години не бяхме равнопоставени с гръцката страна, но сега сме и в НАТО, и в ЕС“ посочи Гърдев.
От своя страна депутатите от МЕЧ също призоваха представителите на Министерския съвет да запознаят Народното събрание с постигнатите договорености по споразумението, преди да го подпишат.
