Сред филмите, номинирани в няколко категории за наградата „Оскар“, е и „Злосторница“, чието заглавие в някои държави е преведено като „Животът и премеждията на Злата вещица от Запада“.
„Дин-дон, вещицата умря!” – така започва тържеството на жителите на страната Оз по случай смъртта на Злата вещица от Изтока, върху която се срутила къщата на Дороти Гейл от Канзас. И сега момичето трябва да намери великия и страшен Вълшебник, за да я върне у дома, вярно, в замяна той ще поиска да се отърве от друга зла вещица. Но това е друг филм. По друга книга.
„Животът и премеждията на Злата вещица от Запада” започва не с думи, а с песен. И песента също е посветена на кончината на злата вещица – сестрата на вещицата от Изтока, която Дороти заляла с вода, а тя взела, че се разтопила. Но главната фигура тук не е Дороти. Това е приказка за вещицата от Запада и екранизация на един от най-известните и дълго играни бродуейски мюзикъли, на който дори е била посветена цяла серия от „Южен парк” (и който много години чакал да излезе на екран).
Много отдавна в семейството на кмета на града се било родило момиче. Но не какво да е, а зелено…и, както се оказва, не защото било наследило цвета си от кмета, а поради това, че жена му изпила зелената отвара, която някакъв пристигнал отнякъде търговец ѝ продал. Нарекли момичето Елфаба (Синтия Ериво) и цялото село се отнасяло към нея с неприязън, защото не приличала на другите. След години Елфаба си идва, за да изпрати сестра си Несароза (Мариса Боде) в академията „Шиз”, но неочаквано остава там: директорката на университета мадам Морибл (Мишел Йео) открива у девойката магически способности и ѝ обещава да я срещне с Вълшебника от страната Оз.
Цял живот Елфаба е мечтала за тази среща, но заради това ще трябва да изтърпи унижения от съкурсниците си и съжителство с разглезената блондинка Галинда (Ариана Гранде), която по-късно, както се разбира, била премахнала от името си буквата „а”.
През 1995 година писателят Грегъри Магуайър издава книгата „Животът и премеждията на злата вещица от Запада”. Фактически това е доста мрачен фенфикшън, привлякъл вниманието на киностудиите и на композитора Стивън Шварц („Принцът от Египет”, „Покахонтас”), който искал да постави по тази история малко по-жизнерадостен мюзикъл.
През 2003 година мечата му се сбъднала – на бродуейска сцена се състояла премиерата на „Злосторницата”, която се играе там и досега. Екранизацията дълго време прекарала в мъките на производствения ад, докато с нея не се заел Джон Мъри Чу („Луди богати азиатци”, „Във височините”), а през 2021 година филмът се сдобил с главните си героини – Синтия Ериво и Ариана Гранде. Впрочем за назначаването му за режисьор немалка роля изиграл създателят на култовия „Хамилтън” Лин–Мануел Миранда.
Далеч не всички тогава смятали, че екранизацията на мюзикъла е сполучлива идея (ами че „Злосторницата” имала огромна армия почитатели театрали, които от ранно детство били привърженици на зеления цвят и в продължение на 20 години непрекъснато повишавали очакванията си спрямо филма).
Видите ли, Ариана Гранде е поп певица и вокалът ѝ не е подходящ за мюзикъл, а и екранизацията на бродуейските постановки рядко могат да си съперничат с оригинала (доста са примерите за това: от „Скъпия Еван Хансен” с надминалия себе си Бен Плат до „Котките”). Но всички въпроси останали в миналото след излизането на първия трейлър – още тогава станало ясно, че филмът е сниман от почитатели за почитатели, и то с голяма любов към първоизточника.
„Животът и премеждията на злата вещица от Запада” наистина е израз на уважението към бродуейската сцена. Това е тържество, празник и любов към детайлите. Създателите дори са запазили двутактовата структура, разделяйки филма на две части (втората ще излезе вече през 1925 година), за да не пропуснат нищо. Но при това „Злосторницата” е получила кинематографичен размах, на който сцената просто му е тясна. Това е същата тази цветна приказка, която ни е толкова необходима с настъпването на зимата, за да почувства всеки, че си е „заслужил шанса да лети”.
И разбира се, това не е онази романтична комедия с Джеймс Франко с неговата шапка и Зак Браф в ролята на маймунката („Оз: великият и страшният”) – конфликтите в „Злосторницата” се раждат не от въздуха. Да, героите пеят и танцуват. Да, Ариана Гранде раздава до последната капка комедийния си потенциал и вече я наричат новата Люсил Бол.
Да, това е приказка за вещици по детска книжка. Да, тук има не един, а два любовни триъгълника наведнъж. Но зад всичко това стоят множествени социални, политически и етнически аспекти – та нали на първо място историята е за това какво им е на онези, които не са като другите просто защото са се родили различни. Това е ода на неразбраните, аутсайдерите и изолираните, които трябва да се борят с гравитацията, за да се задържат на крака и да не паднат.
Това е история за истинската природа на злото, излизаща от рамките на каноничната приказка в два цвята, в която злата кралица или вещицата винаги си е била такава, а главните героини са сладникаво добри и добродушни. „Ражда ли се човек зъл или злото му е с принуда привнесено отвън?”
Този въпрос задава Глинда, и малцина знаят, че всъщност Магуайър е бил вдъхновен за книгата от известна криминална история от 1993 година, когато две десетгодишни деца убиват 2-годишния Джеймс Бълджър. Престъплението дотолкова дълбоко го разтърсило, че целият роман, а после и мюзикълът всъщнос станали сублимация на темата за природата на злото. И макар в мюзикъла да са пропуснати най-мрачните и ужасяващи сцени от оригиналното произведение, съдържанието му е актуално и след 30 години.
Но да се върнем на екранизацията: пътят към сърцето на зрителя на всеки мюзикъл винаги минава през актьорите (котките пак не влизат в сметката, CGI – програмата за компютърно генериране на изображения – не е оставила в тях нищо живо, е, или напротив, оставила е твърде много). И актьорският състав заслужава отделна рецензия. Джонатан Бейли (Антъни Бриджъртън от едноименния хит на „Нетфликс” накрая показа на широката аудитория не само шлица за закопчаване отпред на панталоните си, но и таланта си на артист от сцената, където той, впрочем, си беше създал име преди сериала „Бриджъртън”.
Но носителките на истинската химия тук са Синтия и Ариана – все пак „Злосторница” е и разказ за дружбата на две много различни жени, всяка от които преживява дълбоко лично преобразяване. В живота Ериво и Гранде са вече повече от завършени артистки, но на екрана те успяват да се пресъздадат повторно всяка чрез другата, и заедно те действително са the greatest team there’s ever been (най-великият отбор, който някога е съществувал – цитат от главния хит на мюзикъла Defying Gravity („Напук на гравитацията“) – бел. ред.). Изобщо съчетанието на розово и зелено е хитът на сезона.
