На 21 февруари ще отбележим Международният ден на майчиния език, който създаден преди 25 години от ЮНЕСКО, за да се подчертае важността на опазването на културното и езиково многообразие. Според оценките на ЮНЕСКО в света има 8324 езика, от които около 7 хиляди са в обращение, останалите вече не се използват.
Само няколкостотин основни езика се използват в образователните системи и държавните институции, по-малко от сто в областта на цифровите технологии. На всеки няколко седмици със смъртта на последния говорещ в света един рядък език изчезва и общо 40% от „езиковия запас“ на Земята е застрашен от изчезване.
Според справочника за световните езици Ethnologue,
повече от 40% от населението на света (3.6 милиарда души) говори 20 водещи международни езика.
Така само 0.3% от световното езиково богатство се използва активно. Най-често срещаните езици са английски и китайски. В челната десетка влиза и руският.
Английският изпреварва китайския поради големия брой хора, които го използват като втори и трети език. Той е разпространен по целия свят и с право може да се нарече основен език на международната комуникация. Ако броим само носителите на езика (първите), китайският мандарин превъзхожда английския.
Като цяло повече от 80% от жителите на света говорят азиатски и европейски езици.
Това се обяснява с броя на населението на съответния регион в първия случай (Азия) и богатото колониално наследство във втория (Европа). Въз основа на региона на произход, повечето езици се намират в Африка, Азия и Тихия океан, но много от тези езици се говорят само от малцина. И говорещите обикновено живеят в отдалечени райони, а не в градски агломерации.
Само в Папуа Нова Гвинея, например, има повече езици от целия европейски континент. Естествено, абсолютното мнозинство са местни езици. Страната е лидер по брой на родните езици. Само Индонезия може да се мери с него.
Що се отнася до Русия, според последното преброяване на населението (2020 г.) в страната са записани 176 родни езика. Заедно с руския, най-често срещаните езици включват татарски, чеченски и башкирски. Най-редките са исландски, керек, юг, габонец и юит. Само един жител на Русия говори езика на азиатските ескимоси (юити). При предишното преброяване (2010 г.) те бяха четирима.
Проблемът със застрашените езици е доста остър.
Различни фактори допринасят за намаляването на езиковото разнообразие, но основният е намаляването на общуването и предаването между поколенията. Когато децата спрат да говорят езика на родителите си като свой роден (първи) език, езикът постепенно отмира.
Според Ethnologue, 44% от всички езици (3100) са застрашени от изчезване – тоест имат по-малко от 1 хиляди говорещи всеки. Онлайн проектът на Google „Проект за застрашени езици“ има повече от 3400 от тях.
ЮНЕСКО има подобни данни: почти всеки втори език може да изчезне в близко или далечно бъдеще. Вече има 846 езика под сериозна или критична заплаха от изчезване.
Организацията не само брои езиците, но и полага усилия да ги запази.
Един пример е програмата за запазване на езиците на народите бака и хоя в Габон, в рамките на която учените събират общи изрази и основни лексикални термини. ООН обяви 2022–2032 г. за Международно десетилетие на местните езици. Целта на тази инициатива е да привлече вниманието към критичното положение на много местни езици и да мобилизира ресурси за тяхното опазване.
