Четирима високопоставени европейски централни банкери притискат Европейския съюз да опрости банковите правила, за да се увеличи ефективността и да се намали регулаторния товар. Този поход за по-семпли наредби се провежда в хода на подготовката на общността да въведе последните елементи от регулаторната рамка „Базел III“, чиято цел е да засили устойчивостта на банковия сектор.
„Цялостен анализ“ на изискванията може да помогне за гарантирането на конкурентните позиции с другите основни юрисдикции“, са написали в писмо до Европейската комисия председателите на централните банки на Испания, Германия, Италия и Франция. А връщането на Доналд Тръмп в Белия дом окуражи финансовите мениджъри по света да поискат преосмислянето на множеството регулации, влезли в сила след финансовата криза от 2008-а. Въпреки че централните банкери уверяват, че не призовават за дерегулиране, тяхното писмо вероятно ще послужи на политиците, които твърдят, че банковите наредби са станали прекалено сложни и ограничават икономическия растеж.
„Убедени сме, че приоритетът днес трябва да е изготвянето на достоверна оценка на правилата, прилагани за европейските банки“, пишат Хосе Луис Ескрива, Йохим Нагел, Фабио Панета и Франсоа Вилроа дьо Гало.
Представители на ЕК са потвърдили, че са получили писмото на банкерите, а нейни експерти вече се съгласи да преразгледат банковите наредби, известни като Регулиране на капиталовите изисквания (CRR) и Директива за капиталовите изисквания (CRD), които трябваше да се прилагат от 1 януари 2025-а. Този пакет от реформи включва въвеждането на стандартите (FRTB), които съдържат по-сложни техники за оценка на риска и въвеждат капиталовите изисквания в по-тясно съответствие с риска пред банките в хода на дейността им на капиталовите пазари.
Брюксел отложи датата за въвеждане на стандартите FRTB с една година – до 1 януари 2026-а, за да осигури равностойна конкуренция на международната сцена и да запази конкурентните позиции за търговската дейност на европейските банки. Това забавяне е необходимо, за да се гарантира, че приложението на правилата е сближено в максималната възможна степен между отделните държави, особено в светлината на несигурността около графика на въвеждане и изискванията в най-важните юрисдикции, като Съединените щати.
Анализът трябва да идентифицира областите, в които европейската регулаторна рамка е ненужно усложнена и може да подбие конкурентните пазиции на международно равнище без да подобри значително финансовата стабилност. Работата трябва да преразгледа стандартите в т. нар. „ниво 2“ и „ниво 3“, разработени от надзорните органи, а не от законодателите.
Натискът за опростяване на банковите наредби е част от по-широката тенденция в Европа към по-семпли регулаторни правила, за каквито призовава в доклада си и бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги, определяйки ги като един от ключовите фактори за европейската конкурентоспособност.
Опростяването на банковите наредби обаче е съпроводено и с предизвикателства. И макар целта да е те да станат по-ясни и да се подобри ефективността им, изключително важно е да се гарантира, че самите регулаторни принципи ще стъпят на здрава основа и финансовата стабилност няма да се компрометира. ЕК съвместно с другите европейски централни банки и надзорни органи ще трябва да постигне правилния баланс между регулаторната простота и съхраняването на интегритета на банковия сектор.
