Решението на Висшият съдебен съвет да не включи в конкурсните комисии за съдии в гражданските и търговските отделения преподавателите в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Ангел Калайджиев, Таня Бузева и Венцислав Петров предизвика необичайна реакция отстрана на университета. В позиция, приета единодушно на заседание на Факултетния съвет и подкрепена от Факултетния студентски съвет, е отправен призив за преосмисляне на решението, включително по отношение на двама представители на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, също останали извън списъка за хабилитирани преподаватели в съдебните конкурси. Макар и с чисто репутационни аргументи, позицията е прецедент, тъй като кадри на факултета редовно захранват властта без да вземат отношение към повсеместната корупция и беззаконие в съдебната сфера.
„Ние, преподавателите и студентите от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, изразяваме своето учудване, възмущение и категорично несъгласие с решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), с които се поставя под съмнение професионалната компетентност на нашите колеги доц. д-р Таня Бузева и проф. Ангел Калайджиев в областта на Гражданското право, на доц. д-р Венцислав Петров в областта на Търговското право, както и на колегите от Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Поля Голева и доц. д-р Мария Кьосева в областта на Гражданското право.
Тези решения не намират никакво правно, академично или фактическо оправдание и представляват недопустимо отклоняване от действащата правната рамка и от установените научни принципи и академични стандарти. Дори за бегло запознатия с българската правна доктрина би следвало да е ясно, че Гражданското право и Търговското право са обособени, но тясно свързани помежду си правни отрасли, поради което всеки хабилитиран преподавател по Търговско право притежава необходимата експертиза по Гражданско право, както и обратното. Това следва не само от принципното единство на двете отраслови правни науки, но и от фактическото положение, че преподавателите по гражданскоправни науки съвместно провеждат държавния изпит, без да се прави споменатото разграничение. Наред с това, нито доктрината, нито практиката са поставяли някога въпроса компетентни ли са съдиите, които правораздават в гражданско отделение, да бъдат преместени в търговско отделение и обратно.
Решенията на ВСС не само накърняват авторитета на наши уважавани колеги, но и за пореден път поставят под съмнение легитимността на институцията, приела тези актове – институция, която би следвало да бъде гарант за юридическата стабилност и обективност при кадровите решения в съдебната система. Подобни подходи, основани на произволни критерии и неотговарящи на установените академични и професионални стандарти, създават сериозен риск за подмяна на обективната експертна оценка с инцидентна целесъобразност, каквато няма място при формирането и развитието на съдебния корпус. Те представляват отстъпление от основни принципи на правовата държава и създават нов неприемлив прецедент, който не само допълнително ерозира доверието в кадровия орган на съдебната система, но и накърнява авторитета на академичната общност.
Тези случаи отново повдигат въпроса за правните и моралните основания в дейността на един орган с отдавна изтекъл мандат, с непълен състав, а както се вижда – и с не особено убедителни познания в областта на отрасловото деление в правото. Настояваме ВСС да преосмисли споменатите решения и да не компрометира традиционно добрите отношения с Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. До тогава призоваваме преподавателите от Юридическия факултет да не участват в комисии на ВСС и заявяваме, че членовете на ВСС са нежелани в аудиториите на Факултета.“