Куриозът днес е, че градът храни селото с хляб – унищожихме някои добри практики, а ужасни неща съществуват и до днес, отбелязва Огнян Боюклиев
Дори и с малко, данъците у нас трябва да се вдигнат. Социална политика не се прави с евтина и некачествена храна, а с много пари. Хлябът не бива да е евтин и за бедния, и за богатия. На бедния държавата трябва да помогне. Във Франция земеделска политика прокарва не само държавата, а и общините. В центъра на супермодерния парижки квартал „Дефанс“ има безплатен за производителите фермерски пазар. Така е из цялата страна. Има и друга френска практика. Частно предприятие в млечния бизнес закъсва, влиза във фалит и държавата го национализира по специален за целта закон. След като се разплати с длъжниците и укрепи предприятието, държавата започва да прехвърля собственост на производителите на млякото. Фирмата се превръща в нещо като кооператив, а участниците стават акционери в него. И започват да печелят от продукти с добавена стойност, които произвеждат сами. Всичко това се прави по европейската програма за развитие на селските райони България също участва в тази програма, но не използва ефективно възможностите й.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ експертът по икономика на земеделието и храните доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.
Още от интервюто:
С какво зърно се произвежда българският хляб?
Как могат да бъдат елиминирани част от прекупвачите на земеделска продукция?
Как се изграждат кооперативи във Франция?
Защо България не използва ефективно европейските програми за развитие на селските райони?
Защо в България земеделските сдружения не потръгват?
Вижте първата част от интервюто с Огнян Боюклиев
