Една тема витае из въздуха тези дни. Министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви в неделя, 16 февруари, че Европейската комисия и страните-членки ще обсъдят възможността, предлагана от България, за изваждането на капиталовите разходи на бюджетите за отбрана от индекса за изчисляване на инфлацията. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пък каза на 14 февруари пред Мюнхенската конференция, че ще предложи освобождаване на отбраната от ограниченията на ЕС за държавните разходи.
Българските финансисти и аналитици замлъкнаха. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, коментира специално за „Банкеръ” че идеята искрено го учудва. „Това би противоречало на принципите за бюджетиране в Европейския съюз. Не е ясно как едни държавни разходи са част от разходната част на бюджета, а други – не“, обясни икономистът.
Проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН не пожела да прави коментари докато не се запознае с идеята в детайли. Той също изрази учудване от инициативата и механизма, по който се предвижда тя да бъде реализирана.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов обясни, че това е позиция, която повече от година България предлага на официални форуми в Евросъюза. “Радваме се, че Еврокомисията и държавите членки на ЕС възприемат и ще обсъдят конкретните начини за прилагането на предложението. Това означава, че финансовите разходи за всички инвестиционни проекти за модернизация на българската армия няма да бъдат калкулирани като инфлационен индекс, което пречеше досега да се увеличи бюджетът за отбрана“, поясни министърът.
Съединените щати настояват европейските членове на НАТО да удвоят военните разходи, за да се подготвят за потенциална руска атака, вместо да разчитат на помощ от Вашингтон. Президентът Тръмп дори поиска те да достигнат 5% от БВП на европейските държави.
Според Фон дер Лайен премахването на ограниченията върху разходите за отбрана ще следва същата логика като премахването на лимитите за заеми по време на COVID пандемията, за да могат държавите членки чрез по-голям бюджетен дефицит да финансират мерки за подпомагане на предприятия и граждани.
Правилата сега определят годишен лимит на нетните разходи за правителствата, за да гарантират, че за четири до седем години публичният им дълг ще започне да намалява. Но ако има извънредни обстоятелства извън контрола на дадена страна, които биха могли значително да засегнат публичните й финанси, комисията може да активира едногодишна клауза за освобождаването й от това задължение. И тази мярка може да бъде удължена с още една година.
„Ние не искаме шоково увеличение на бюджета за отбрана. Трябва да се съобразим с възможностите на икономиките да генерират ресурс, включително и за отбрана. Но с една стъпка на нарастване можем да достигнем 2.5-3% от БВП“, отбеляза Атанас Запрянов.
Фабриките за боеприпаси, цивилните бомбоубежища или достатъчно здравите мостове в момента се разглеждат като строителство, а не като отбрана. Следователно споразумение за ново определение би имало последици и за публичните финанси.
Засега Германия подкрепя идеята, Италия – не.
Най-голям поддръжник е Полша, където правителството е в процедура по прекомерно висок дефицит, главно заради високите разходи за отбрана. Бюджетният дефицит на Полша по предварителни данни е 5.7% от БВП през 2024-та. Полша твърдо разчита Европейската комисия да активира клаузата за освобождаване на инвестициите в отбрана от изчисляване на бюджетни дефицити.
Втора по дял на разходите за отбрана в бюджета е Румъния.
България вложи 2.18% от БВП в отбрана за 2024-та, като прогнозите са през тази година цифрата ще набъбне до 2.50 на сто.
