Брюксел обмисля да пренасочи 93 млрд. евро от създадения след пандемията от КОВИД-19 Фонд за възстановяване и развитие към сектора на отбраната като част от опциите за увеличение на инвестициите и на военните разходи след като администрацията на американския президент Доналд Тръмп предупреди, че може да оттегли американската подкрепа за сигурността на Стария континент. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочила тази финансова възможност на събрание на десноцентристката Европейска народна партия на 18 февруари, твърдят четири участвали в дискусиите лица, цитирани от “Файненшъл таймс”.
Допълнителните финансови нужди на блока за отбрана се оценяват на около 500 млрд. евро за следващото десетилетие. Европейският съюз може също да преориентира и фондовете за регионално развитие, казала фон дер Лайен и намекнала за “общо европейско финансиране” като друга опция за обсъждане, твърди един от добре информираните източници.
Официални представители на общността обсъждат през последните месеци план за създаване на междуправителствено финансово дружество за отбрана, в което потенциално да бъдат включени Великобритания и Норвегия, а не целият ЕС. Чрез тази опция би било възможно да се заобиколи ветото на неутралните или приятелски настроени към Русия държави, които не подкрепят емитирането на общ дълг за отбрана. Такива европейски заеми ще могат да се преглътнат по-лесно и в столици като Берлин, където перспективата за нов кръг емисии на съвместен дълг на блока е твърде спорна, особено в предизборната обстановка в Германия, където предстоят федерални избори на 23 февруари.
Във Великобритания група от експерти предлага “банка за превъоръжаване”, моделирана по подобие на Европейската банка за реконструкция и развитие, където членуващите правителства да внасят дължимия си капитал (предлагана “миза” от 100 млрд. евро), от чийто размер да се внесат предварително само 10 процента. Банката след това ще вземе на кредит останалата сума на капиталовите пазари, подпомагана от силния си кредитен рейтинг.
В отсъствието на консенсус за свежи общи заеми, страните от ЕС притискат Брюксел да използва непохарчените пари, които контролира. Те включват 93 млрд. евро останал заемен капацитет от следпандемичния Фонд за възстановяване и развитие от договорените от ЕС общо 800 млрд. евро под формата на помощи и заеми, които да се наберат съвместно с цел да стимулират стопанствата след края на заразата.
Няколко столици, между които и Берлин, одобриха този фонд при условие съвместните кредитни емисии да са еднократни. И използването на останалото финансиране вероятно ще изисква промяна на правилника на дружеството, която трябва да бъде гласувана с мнозинство от държавите членки на ЕС и Европейския парламент, пояснява говорител на ЕК. Останалите средства, които ще се преведат под формата на заеми, биха могли да се използват за инвестиции в научноизследователски и развойни проекти, както и за вложения в т. нар. инфраструктура за двойна употреба, каквито са летищата, служещи и за граждански и за военни цели.
Друга опция, която проучва Брюкселр, е да се преоформят т. нар. кохезионни фондове, предназначени да ходпомагат по-слабо развитите региони на ЕС.
Държавите от ЕС ще получат също и разрешение да увеличават националните си бюджети за отбрана без да бъдат санкционирани по силата на фискалните правила на блока, ако станат причина бюджетния дефицит да надхвърли 3% от БВП.
Междувременно, върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на ЕС Кая Калас коментира за агунция “Блумбърг” в Кейп Таун преди срещата на Г-20, че общите дългови книжа са възможна опция за възстановяването на военната мощ на блока и разкритикува “преждевременната” тактика на Белия дом за преговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна.
