Значителното разширяване на Европейския съюз през 2004 г., когато десет държави се присъединиха наведнъж, може да се оцени като успешно 20 години по-късно, според преглед на Международния валутен фонд (МВФ). Тогава в общността бяха приети Унгария, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Чехия и Естония.
Ръстът на доходите на интегрираните държави беше осигурен не само от търговията в единния пазар, но и от реформите, извършени преди присъединяването към съюза. Качеството на тези предварителни промени до голяма степен определя интензитета на растеж на присъединяващите се страни.
Влизането на нови членове в ЕС също облагодетелства „старите”: разширеният достъп до определени видове ресурси допринесе за повишената конкурентоспособност на европейските производители.
Икономистите от МВФ Робърт Бейер, Клер И Ли и Себастиан Вебер подготвиха работен документ
„Икономическите ползи от дълбоката интеграция.
20 години след разширяването на ЕС през 2004 г.“ В него се оценяват последиците от едновременното влизане в Европейския съюз на Унгария, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Чехия и Естония. Отбелязва се, че интеграцията в ЕС е довела до увеличаване на доходите на присъединяващите се страни и икономическо сближаване със „старите“ членове на съюза. Ако през 2004 г. средният БВП на глава от населението на тези десет страни е бил 59% от средния за ЕС, то 20 години по-късно той е 85 процента. Това беше до голяма степен улеснено от достъпа до единния пазар, премахването на търговските бариери и активното движение на капитали в рамките на съюза, което осигури например забележим приток на преки чуждестранни инвестиции.
Според анализаторите на МВФ ускоряването на икономическия растеж в новоприсъединилите се страни първоначално се обясняваше с разширяването на дейността в индустриалния сектор на фона на прехвърлянето на част от производството от „старите“ членки на Европейския съюз. Секторът на услугите едва през 2011 г. започва да дава значителен принос за растежа на БВП на страните-членки на ЕС и ролята му нараства.
Някои страни са спечелили повече от присъединяването си към ЕС, отколкото други,
признават икономистите на МВФ. Темпът на растеж на доходите беше значително повлиян от подготовката на страните за присъединяване към съюза, включително ефективността на проведените реформи и стабилността на институциите. Според авторите на изследването, балтийските страни са били най-успешни в прилагането на структурни промени, което ги е улеснило да се възползват от новите икономически възможности, които се откриват с единния пазар. Това съвпада с оценките на Европейската комисия, според които в Естония брутният национален доход е нараствал средно с 8% годишно през този период, а в Латвия със 7% (повечето други страни членки на ЕС имат по-ниски цифри).
За настоящите кандидати за присъединяване към ЕС осигуряването на необходимите реформи, като повишаване на конкурентоспособността и производителността на икономическите сектори, може да се окаже по-трудно, отбелязват от МВФ. Припомняме, че
в момента девет държави имат статут на страни кандидатки за членство в ЕС:
Турция, Северна Македония, Черна гора, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Молдова, Грузия и Украйна.
Прегледът на МВФ показва, че разширяването на ЕС от 2004 г. е било от полза и за „старите“ страни-членки на съюза: много европейски компании успяха да станат по-конкурентоспособни благодарение на разширяването на производството и новите пазари за продажби. Това включва Германия и Австрия, които активно купуват критични суровини от присъединилите се страни (от мед в Кипър до никел в Словакия), както и Португалия и Испания, които станаха по-привлекателни за европейските туристи.
В следващите години седем от приетите в ЕС през 2004 г. страни – Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Словакия, Словения, влязоха и в еврозоната, като са приели еврото за своя официална валута.
