Софийският градски съд отмени скандалния акт на съдията от Софийския районен съд Мирослав Петров, който отказа да конфискува колата на журналиста Ивайло Цветков-Нойзи. Решението на въззивната инстанция по протеста на прокуратурата е точно обратното – автомобилът се отнема в полза на държавата, каквато е цялата съдебна практика освен тази на Мирослав Петров. Нойзи беше хванат да шофира пиян и получи условно наказание от 10 месеца лишаване от свобода плюс отнемане на книжката за 14 месеца, като присъдата беше постигната със споразумение.
Случаят придоби шумна известност, след като прокуратурата започна проверка срещу районния съдия по сигнал на сдружението „Ангели на пътя“ Петров пък контраатакува с оплакване пред Висшия съдебен съвет за посегателство срещу съдийската му независимост. Междувременно районни съдии от Свиленград и Велики Преслав сезираха съответно Конституционният съд по и Съда на Европейския съюз, а защитата на Нойзи поиска делото да бъде спряно. В края на процеса пред втората инстанция обаче беше направено изявление в обратната насока – че искането на прокуратурата за конфискация е справедливо и съдът следва да го уважи.
„Правната доктрина и съдебна практика с дълга давност са безпротиворечиви, че тази мярка притежава санкционен, превантивен характер, но не е наказание, въпреки репресивния си елемент. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги се осъществява само при извършено престъпление. В този смисъл юридически ирелевантен е аргументът на СРС, че „мярката“ (която първостепенният съд погрешно е приел за наказание) не е подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието в НК и не е съобразена с тежестта на деянието. Този въпрос при мерките по член 53 от НК е решен дефинитивно, тъй като те са отговор, държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения, каквито са процесните – безопасността на транспорта“, се казва в решението.
СГС приема обаче тезата на Мирослав Петров за сгрешена законодателна техника, която навежда на извода че в тези случаи автомобилът е средство, а не предмет на престъплението. Въззивният съд посочва обаче, че неправилната законодателна техника е законодателен въпрос и категорично не е основание за неприлагане на норма, която е част от позитивното действащо право, предвид принципа „dura lex, sed lex“ („Лош закон, но закон“).
Същевременно СГС се съгласява и с довода на прокуратурата, че съдът няма право да упражняват инцидентен, спорадичен контрол за конституционосъобразност на законите, а може да сезира за това КС. Петров се е позовал погрешно и на разпоредба на Конституцията, според която заварените закони се прилагат, ако не противоречат на основния закон. В случая Петров сочи за противоконституционна не заварена към момента на приемане на действащата Конституция разпоредба, а последваща. Освен това районният съдия посочил нарушение на конституционни разпоредби, но бланкетно, без конкретизиране и задълбочен анализ как именно конституционните изисквания не са спазени.
Отхвърлени са и доводите на Мирослав петров за нарушено право на ЕС – на Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета и Хартата на основните права на ЕС, както и на Хартата на основните права на ЕС, съгласно която тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Според СГС предметът на делото не е относим към тях, тъй като рамковото решение касае мерки срещу организирана престъпност с трансграничен елемент, а практиката на СЕС – митническа контрабанда на културни ценности. Според въззивния съд те са неприложими и по друга причина – и двете обсъждат не предмета на престъплението, каквато е правната природа на иззетия като веществено доказателства лек автомобил, средството и облагата от престъпна дейност.
