ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ си прехвърлят вината за загубата на пари от Брюксел по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както правят и за еврозоната. Вицепремиерът Томислав Дончев обяви в сряда (26 февруари), че България със сигурност ще загуби 653 милиона евро. Причината са забавени реформи. Въпросът е какво ще направи държавата, за да си върне поне малка част от сумата и дали най-бедната страна в блока няма да загуби всички пари, които й се полагат по линия на еврофондовете за възстановяване.
Въпреки огромния стимул страната ни да получи милиарди евро свежи пари от ЕС, възможностите бяха пропилени. Защото партиите така и не успяваха да се споразумеят помежду си, а на нас ни се наложи през няколко месеца да ходим на предсрочни парламентарни избори. Служебните кабинети не пък могат да бъдат държани отговорни за провала на реформите, защото те си имат готово оправдание – смисълът на съществуването им е да не позволят държава да потъне и да организират „съответните“ избори.
И така… се стигна до тук – за четири години България е изпълнила незначителна част от ангажиментите, поети пред Брюксел. В количествено отношение „сделката“ изглежда така –
ние приемаме и извършваме общо 321 мерки и реформи,
а Брюксел – на 9 транша – ни изплаща 5.5 милиарда евро.
До този момент обаче сме изпълнили едва… една трета от обещаното – някакви си 115 „бройки“. Следователно сме получили реципрочен… шамар – само един транш по Плана за възстановяване в размер на 2.677 млрд. лева. Очакваше се да получим още 4.2 млрд. евро, но се оказва, че тези пари са в риск.
Дончев посочи в сряда (26 февруари), че
сме изпълнили 85% от реформите, свързани с второто плащане
и имаме срок от шест месеца да спасим каквото можем. Според него малкото оставащи реформи биха могли да бъдат гласувани в българския парламент, а парите – спасени.
Говорителят на Комисията Мачей Берестецки също коментира, че Брюксел се надява да влезем в час и да получим поне част от втория транш в размер на 653 милиона евро.
Според ПП-ДБ това се случва заради негласуваните закони, а Дончев призна „дял от вината, че всички сме били участници в състезанието по левичарски популизъм, което беше организирано в Народното събрание“. Той посочи и
най-сериозната пречка – реформите в енергетиката, които не се случват.
Повече от половината проекти висят и вероятно няма да получим за тях и стотинка.
Ако политиците ни проявят воля и решат да спасят част от парите, трябва да си дадат сметка, че финансирането по НПВУ е допустимо до август 2026 година. Това означава, че за година и половина трябва да бъдат приети необходимите закони и да бъдат реализирани обещаните проекти. Проблемът е, че за голяма част от поетите от държавата ни ангажименти трябва да се започне от нулата, защото отлежават от четири години. Това е нож с две остриета, защото ако започнем да изпълняваме проекти, които са за срок от три години,
те ще трябва да бъдат финансирани от националния бюджет за 2026 година.
Комисията точно и ясно е посочила, че България трябва да направи много бързо анализ и да извади от плана проектите, които нямат шанс да бъдат реализирани. В противен случай те ще останат за сметка на бюджета на България за 2026 година.
Миналата седмица изпълнителният зам.-председател по сближаването и реформите в ЕК Рафаеле Фито съобщи, че Брюксел възнамерява да използва предстоящия средносрочен преглед на еврофондовете, за да даде възможност за повече разходи за „нови приоритети“. Това означава, че всички неусвоени пари ще бъдат използвани от Комисията като
финансови инжекции за все по-отслабващата европейска икономика
за по-високите бюджетни изисквания за отбрана.
В края на януари се заговори, че Европейската комисия ще позволи на държавите членки на ЕС по-бързо да харчат неизразходвани средства, само при едно условия – че подкрепят стратегията на блока за повишаване на конкурентоспособността. Като допълнителна мярка, ЕК предлага механизъм, позволяващ на страните да използват средствата от фондовете за възстановяване след COVID пандемията и след крайния срок през 2026 г., ако ги насочат през Европейската инвестиционна банка.
Въпреки че все още нищо не е решено, ние сме длъжни да направим каквото трябва (а не е като да няма нищо за правене), за да минимализираме щетите.
