С 36 гласа „Против“ (10 на ГЕРБ-СДС, 26 на ДПС – НН) и 106 гласа „Въздържал се“ (56 на ГЕРБ-СДС, 17 от БСП – Обединена левица и 15 на ДПС – ДПС, 17 от ИТН и един от МЕЧ) парламентът отхвърли Законопроекта на несъстоятелност на физическите лица, предложен от „Възраждане“.
От „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ не участваха в гласуването.
Още преди да започне обсъждането на законопроекта за личния фалит, Стою Стоев от ПП-ДБ обърна внимание, че подобни законопроекти са предложени и от неговата парламента група, и от „БСП – Обединена левица“ и от Министерския съвет, заради което е по-уместно и четирите законопроекта да бъдат обсъдени заедно в правна комисия и след това в пакет да бъдат предложени на първо гласуване в пленарната зала.
При представянето на законопроекта на „Възраждане“ лидерът на партията – Костадин Костадинов посочи, че той взима най-доброто от всички досега правени предложения на другите партии и че при него има рядко съвпадение с интересите на Европейската комисия, имайки предвид че трябва да бъде пренесена Евродиректива в тази сфера, а освен това България от 18 години е в ЕС, а все още няма закон за освобождаване на вечния длъжник.
Костадинов представи подробна статистика колко български граждани живеят под прага на бедност. През 2023 г. те са били 1 325 900 души при линия на бедност – 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство.
В пленарната зала беше дошъл правосъдният министър Георги Георгиев, който внесе няколко уточнения по предлагания законопроект. Той също като Стою Стоев от ПП-ДБ обърна внимание, че миналата седмица на правна комисия е било обсъдено всичките четири законопроекта за несъстоятелност да бъдат разгледани заедно. След това Георгиев обяви, че от „Възраждане“ са „преписали“ предпоследната версия на законопроекта – от юни 2023 г., изготвен от Министерския съвет, като са добавили и някои неща, които по думите му могат да бъдат характеризирани като правна екзотика. Той обясни, че при последната версия вече има много променени неща, които са съобразени със становищата на магистратите и на различните заинтересовани страни.
Георгиев поясни, че вече три пъти Министерският съвет внася законопроекта за личния фалит, като след като на 13 април 2023 г. той е бил приет на първо четене, е създадена работна група, в която са участвали народни представители от всички политически сили и тяхната работна група е свършила много работа.
Правосъдният министър увери депутатите и че с екипа му работят много усилено по нормативните актове по второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като законът за личния фалит е част от тях. Той обаче подчерта, че бъдещият закон за личния фалит няма да предвиди кредитна амнистия, няма да даде и индулгенция на задълженията на гражданите и те не бива да бъдат заблуждавани, че ще се случи нещо подобно.
Министър Георгиев посочи и коя идея от законопроекта на „Възраждане“ намира за добра. Става въпрос за промяната на подсъдността и по-конкретно предложението делата по несъстоятелност да се гледат на първа инстанция в районните съдилища. Той добави и че в Министерството на правосъдието е била внесена подписка на всички съдии от гражданското и търговското отделение на най-големия окръжен съд в страната – Софийски градски съд – които също са настояли за промяна на подсъдността.
Като минус на законопроекта Георгиев посочи идеята за първото събрание на кредиторите, която по думите му била вече отречена в Търговския закон. Като цяло правосъдният министър се произнесе срещу законопроекта, предупреждавайки, че ако се приеме некачествено законодателство, то ще оскъпи кредитите за всички, ще задръсти съдебната система и ще създаде нереалистични очаквания у гражданите.
Петър Петров от „Възраждане“ му обясни, че са предложили подсъдността да бъде в районните съдилища, защото след като законопроектът на „Възраждане“ бъде приет, се очаква между 50 000 и 70 000 души да се опитат да се освободят от хомота на вечните задължения. Заради това и от партията му са заложили кратки срокове за провеждане на производството по несъстоятелност до пълно погасяване на задълженията.
Така, когато длъжникът е неплатежоспособен, каквито по думите на Петров са 90% от случаите, задълженията ще се погасяват още с влизането в сила на съдебното решение за обявяването му в несъстоятелност. Във всички останали случаи от „Възраждане“ са предвидили една година максимум от изготвянето на плана за погасяване на задълженията. По това той се различава от законопроектите за личния фалит на ПП-ДБ и на Министерския съвет, които по думите на Петър Петров са лобистки, защото защитавали кредиторите и синдиците. При ПП-ДБ срокът е пет години, а при законопроекта, внесен от Министерския съвет – е три години.
„Ние сме включили и кратки срокове за обжалване на различните стъпки в производството за разлика от другите два лобистки законопроекта на ПП-ДБ и на Министерския съвет. Ние сме създали евтина и кратка процедура по несъстоятелност особено за длъжници, които нямат никакво имущество и по отношение на които тази процедура ще е само формална с цел да ги освободи от хомота на вечните им задължения„, продължи Петров и допълни, че е заложен абсолютен краен срок – една година – след изготвянето на плана за погасяване на задълженията, когато се установи липсата на имущество, без значение дали има висящи задължения или не.
