„Откакто е новото правителство на власт, има ускоряване на плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост – от 9 на 12 процента“, похвали се вицепремиерът Томислав Дончев по време на блиц контрола в Народното събрание.
Той уточни, че от голямо значение са преговорите с Европейската комисия и отпушването на реформите, така че България да може да получи второ, трето, четвърто – до последното – девето плащане.
Вицепремиерът информира народните представители, че е създадена организация по конкретните текстове от законите, свързани с противодействието на корупцията, правосъдната реформа и с частта „Енергетика“, по които трябва да се извършат законодателни промени, за да може да отчетем реформи и ЕК да ни отпусне парите по второто плащане.
Дончев добави, че днес следобед (7 март) външният министър Георг Георгиев ще има консултации с ЕК по финалния дизайн на всички документи. Вчера, след разговор с първия ни дипломат, той е получил информация, че специално по законите за борба с корупцията и с върховенството на закона в ЕК ще има висока степен на съгласие.
Вицепремиерът предложи на народните представители, за да не се губи време, когато кабинетът има съгласие по текстовете на законите, той да не ги внася по обичайния начин от името на Министерския съвет, а да съкрати процедурата, като тези законодателни промени бъдат внесени от името на народни представители.
„Оптимист съм, че този процес може да стартира още през март, което ще създаде възможност да направим актуализирано искане по второто плащане и да получим част от средствата от ЕК, в зависимост от реформите, които сме изпълнили, след което да продължим, тъй като имаме изпълнени реформи от трето, четвърто и девето плащане„, обясни Дончев.
На въпрос на Петър Петров от „Възраждане“ дали има идея част от парите по плана, които ще загубим, да се внесат в подготвяния от ЕС фонд за военен промишлен клъстър, по който се обмисля нашият принос да е 1.5 млрд. лева, Дончев отговори, че към момента такава възможност няма. Той обаче подчерта, че ако има риск за парите и бъде постигнато съгласие в ЕК, то има шанс да ги спасим, като те отидат за някои от поръчките, които вече текат в Министерството на отбраната.
На въпрос на Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ какво се случва с евросредствата по оперативните програми за периода от 2021 – 2027 година, Дончев припомни, че ползването на средствата и по тези програми е свързано с годишни цели за плащане.
Това означава, че ако България плати по-малко по проектите, отколкото е годишната цел, има опасност финансирането да бъде загубено. Нещо, което се е случило през 2023 година.
Дончев обяви също, че сега от кабинета гонят амбициозни цели –
до края на 2025 г. по оперативните програми трябва да сертифицираме и да представим пред Европейската комисия за възстановяване на разходите не по-малко от 400 млн. лева, а до края на 2026 г. – над 2 млрд. лева.
Но системата трябва да работи на максимално високи обороти. По този повод Дончев даде следните примери: само средствата, които са договорени през последния месец, са близо 860 млн. лева.
Ползват се редица изпитани в миналото техники, които да доведат до пълно и адекватно използване на парите:
- на първо място – списък с резервни проекти, което е работещо решение, защото не се знае кога може да се появи обжалване;
- на второ място – наддоговаряне. Тоест, ако програмата е за 100 единици, в края на програмния период България да е договорила 102 и 103 единици, за да има известна доза маневреност. Защото при обществените поръчки редовно се случват икономии и заради тях държавата ни не може да си позволи общият обем средства, които имаме право да използваме.
Що се отнася до финансовите инструменти за подкрепа на бизнеса, вицепремиерът отбеляза, че се работи по схеми за финансиране, които се движат с по-висока от обичайната скорост. Става въпрос за фиксирани разходи, които опростяват процедурите.
Дончев добави, че очаква още тази пролет да бъдат обявени схеми за над 200 млн. лева – от тях 80 млн. лева за дигитализация в предприятията; 120 млн. лева за енергийна ефективност. И двата типа проекти ще бъдат базирани на един и същи подход – опростени разходи, фиксирана ставка за дигитални решения, възможност за поставяне на слънчеви колектори, термопомпи и всякакви други решения, които подобряват енергийната ефективност на предприятията с относително ниски тавани – за дигитализацията – 50 000 лева, а за енергийната ефективност – 100 000 лева, с цел по-бързо да се достигне до повече предприятия.
По време на блиц контрола не липсваха въпроси за проваленото ни домакинство на 47-ата сесия на ЮНЕСКО. Дончев бе категоричен, че времето от три месеца, което ни е оставало, за да се подготвим, е нямало да стигне за нищо.
Министърът на транспорта Гроздан Караджов посъветва депутатите, упрекващи кабинета „Желязков“ за неслучилото се домакинство, да проверят дали в държавния бюджет за 2025 г., внесен от служебното правителство на Димитър Главчев, е имало предвидени средства за сесията – по думите му, ако предшествениците им са искали да го реализират, е щяло да заложат 20 милиона лева, а в него нямало нито стотинка.
„По-добре българско събитие в Париж, отколкото излагация в София„, отговори Томислав Дончев на друг въпрос по казуса с 47-ата сесия на ЮНЕСКО.
