Европейският съд по правата на човека не уважи отхвърли жалбата на „Православна християнска църква“ срещу България, съобщиха от правосъдното министерство. Решението е взето единодушно от комитет от трима съдии, сред които и българската представителка Диана Ковачева, бивш омбудсман. Жалбата срещу държавата е обявена за недопустима поради необоснованост, като решението е окончателно.
Поводът за завеждането на делото пред ЕСПЧ е отказът на българските съдилища на две инстанции – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, да регистрират църквата, създадена по инициатива на Христо Петров Събев. Твърденията са за нарушение на чл. 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) и на чл. 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Конвенцията за защита на основните права и свободи.
В мотивите си за отказите българските съдилища посочват, че наименованието Православна християнска църква е толкова сходно с това на Българска Православна Църква (БПЦ), че може да заблуди и да създаде объркване сред вярващите. В допълнение, учредителите споделят същите верски убеждения и практики като БПЦ.
ЕСПЧ разграничава настоящия случай от предходните дела „Независима православна църква и Захариев срещу България“ и „Българска православна старостилна църква и други срещу България“, в които е преценил, че макар разликата в наименованията да е в една дума, тя е много специфична и това в достатъчна степен ги разграничава от БПЦ и не създава опасност от объркване сред вярващите.
По делото на Православна християнска църква сега ЕСПЧ приема аргументите на българската страна и посочва, че националните съдилища са дали уместни и достатъчни причини да откажат регистрацията, основно заради твърде голямото сходство между наименованията на църквата жалбоподател и на БПЦ и произтичащата от това възможност за объркване. Според ЕСПЧ мотивите на националните съдилища не са произволни, объркващото сходство е налице, между наименованията няма смислово различие, като единствената разлика е добавянето на думата „християнска“ в името на църквата жалбоподател. За това ЕСПЧ обявява жалбата за явно необоснована и я отхвърля на основание член 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
