За много от проблемите в България са виновни политическите партии. Нека веднага уточним – не партиите въобще, а днешните партии, в актуалния си вид и начин на функциониране. Те доминират в неприемливо висока степен почти всички сфери на обществения живот, месят се навсякъде, по правило водени от някакъв егоистичен и криво разбран интерес. Именно основните парламентарно представени партии носят отговорността за фалита на институцията на свободните и честни избори (т.е. изборната администрация – бел. ред.), а без такива самата демокрация се превръща в нонсенс.
Днес сме шокирани от немислимата криза около решаването на жалбите за оспорване на изборните резултати, криза, ключова роля в която отново играят някои
партии и политици, използващи завладени от тях държавни структури.
Но не бива да забравяме, че скандалът около „най-мърлявите“ избори (по думите на конституционалиста Пламен Киров) зрееше с години именно в резултат на пълното обсебване на изборната администрация от партиите. Парламентарно представените партии си присвоиха правото да определят квотите, постовете и състава на избирателните комисии от горе до долу. И ако провалите на по-високите етажи на изборната администрация бяха по-скоро дразнещите, то резилът в основата на пирамидата (секционните комисии) придоби фатални измерения.
Всички по-нататъшни разправии и абсурди се дължат преди всичко или на доказаната пълна неспособност на голяма част от секционните комисии да изпълнят не особено сложните процедури, или на още по-фрапираща причина – умишлено
манипулиране или фалшифициране на изборните резултати.
А последното е практически невъзможно без сговор за действие или поне за бездействие на членовете на комисиите. Ако вземем по-щадящата диагноза – некомпетентност, граничеща с неграмотност – няма как да не отбележим нарастващия от избори на избори дял на сменените в последния момент членове на комисии. Така голяма част от състава им е лишен от капацитета, създаван чрез обученията, дори да приемем, че ползата от тях е минимална.
Нека повторим – членовете на секционните избирателни комисии се подбират и предлагат от парламентарно представените партии и се назначават от висшестоящи комисии, също съставени на квотен партиен принцип. От това следва, че партиите носят отговорност за всички неволни и умишлени золуми, сътворени от низовата изборна администрация. В интерес на историческата истина,
положението не винаги е било така плачевно.
Струва си да го припомним за тези, които не знаят или са забравили.
През първите години на прехода основните политически партии се радваха не само на много по-широка електорална подкрепа, но и на забележителна лоялност от страна на своите членове и твърди симпатизанти, които активно се включваха в най-разнообразни дейности, инициирани от партията. Това в пълна степен се проявяваше в броя на желаещите да представляват своята партия в избирателните комисии.
До 1997 г. за нито една от по-големите партии не представляваше проблем да намерят добре подготвени и мотивирани хора за участие в секционните и други комисии. Същевременно трябва да се има предвид, че тогава заплащането бе символично. Разчиташе се на други подбуди, които правеха невъзможна самата мисъл за сговор между, примерно, представителите на БСП и СДС за натъкмяване на изборните резултати. Поради това имаше много желаещи да извършват тази работа и не бяха рядкост случаите, когато хората се сърдеха, че не са били предложени за членове на комисиите.
Нещо повече, самите партии организираха сериозно обучение на своите представители в изборната администрация, което допълваше и надграждаше държавното обучение. Партиите много добре разбираха ползата от информацията, която бяха способни да предоставят техните представители в секционните комисии – относно избирателната активност, хода на гласуването, извършваните нарушения, недостатъците в организацията на изборите и т.н. Но постепенно, с упадъка на партиите и
превръщането на политиката в сделка и бизнес,
недоверието и отвращението започна да прониква и в партийните ядра.
Така се стигна до ситуация, в която и (относително) най-добре организираните партии започнаха да изпитват все по-големи трудности да наберат подготвени и мотивирани свои представители в секционните комисии. Идейните подбуди и партийната лоялност отстъпиха пред материалните стимули, които – трябва да признаем – вече не са за пренебрегване, особено за по-бедните слоеве от населението.
Неуредиците в организацията на изборния процес и скандалите с многочасовото висене за предаване на протоколите също отблъснаха една част от хората. Затова не е чудно, че секционните комисии се напълниха с необучени, неопитни и общо взето безразлични членове, които си вършат работата през пръсти. Като добавим и удивителната търпимост на висшестоящите избирателни комисии към нарастващите нередности (често продиктувана от партийната изгода), нарастващият хаос доведе до неизбежни провали.
Вината на политическите партии за разрушаването на изборната администрация има още едно съществено измерение. От година на година
внасяните промени в изборното законодателство
ставаха все по-конюнктурни и недомислени. Някои бяха толкова абсурдни, че даваха основание да подозираме умишлен саботаж на изборния фундамент на демокрацията. Стигна се до абсолютно ненормална ситуация – партиите престанаха да се интересуват от реалната комуникация с избирателите и да полагат усилия за тяхното убеждаване, тъй като повярваха в максимата, че не е важно колко хора и как гласуват, а кой брои бюлетините и пише протокола.
В заключение, днешните парламентарни партии са напълно неспособни да осигурят нормално функциониране на изборната администрация, дори да допуснем, че биха имали искрено желания да го направят. Това налага
система от мерки, които да променят принципите и технологията
на гласуването и отчитането на резултатите. Една част от изборната администрация (на равнище централна, районни и общински комисии) трябва да включва специално назначени или командировани държавни служители, които да носят пълна отговорност за качеството на своята работа. На нивото на секционните комисии трябва да останат само функциите по правилно провеждане на гласуването, а броенето на бюлетините и отчитането на резултатите следва да бъде пренесено в регионални преброителни центрове.
Целият процес трябва да бъде направен максимално прозрачен, като формите на контрол (най-вече видеонаблюдението) трябва да придобият реална доказателствена стойност. Накрая, нужно е въвеждане на строги и неотклонно прилагани санкции за всеки опит за умишлено манипулиране на истинския вот на народа.
Но остава един труден въпрос – кой ще направи всичко това?
