Както стана ясно вчера след преговорите в Джеда между делегациите на Украйна и САЩ, Киев прие условията на Вашингтон за 30-дневно примирие с Русия не само по въздух и вода, но и по суша. „Топката е в полето на Русия“, но какъв ще бъде нейният ход анализира авторитетното издание „Политико“.
В момента руският президент Владимир Путин се намира в сходна ситуация като своя колега Володимир Зеленски – трябва да отговори внимателно на предложението на Доналд Тръмп, за да не предизвика гнева му, който често води до непредсказуеми и рисковани решения.
Американският лидер се гордее със своята способност да сключва сделки и едно „ниет“ от Кремъл би накърнило иначе крехкото му его и би го принудило да реагира по-остро към „приятелската в последно време“ Русия.
Той дори предупреди Путин, че, ако не приеме сключеното споразумение за ненападение, войната ще продължи и още „много хора“ ще умрат на бойното поле.
Първите сигнали от Русия не изглеждат особено обнадеждаващи
Само няколко часа след предложението за прекратяване на огъня руските сили нанесоха въздушен удар по родния град на Зеленски – Кривой Рог, при което загина 47-годишна жена, съобщи областният управител. Руски удари засегнаха също Киев, Харков и Одеса. В Одеса четирима души загинаха, когато ракета порази товарен кораб, който се зареждаше със зърно, съобщиха местни медии.
Тръмп заяви, че цели да осъществи телефонен разговор с Путин, когото в последните седмици похвали като „надежден партньор, който иска мир“. Кремъл обаче запазва предпазливост. Говорителят Дмитрий Песков уточни, че такъв разговор би могъл да бъде организиран „при необходимост“.
Тази сутрин говорителката на руското външно министерство Мария Захарова охлади надеждите за временен мир, заявявайки, че Москва ще взема решенията си самостоятелно и няма да следва курса, определен от Вашингтон и Киев в Саудитска Арабия. „Формирането на позицията на Руската федерация не се случва в чужбина въз основа на някакви споразумения или усилия на трети страни“, цитира я официалната агенция ТАСС.
Руският външен министър Сергей Лавров също даде знак, че Кремъл очаква по-голяма преоценка на отношенията с Вашингтон. Той посочи, че Западът започва да проявява „първи проблясъци на осъзнаване“, че е необходимо да си сътрудничи с Русия, но изрази съмнение, че скорошна сделка е възможна. „Невъзможно е да се разчита на добрата воля на противници, които открито заявиха, че целта им е да нанесат стратегическо поражение на Русия“, подчерта Лавров.
В този контекст основният проблем за Путин е, че едно прекратяване на огъня може да изглежда като стратегическо поражение, което прави трудно за Москва да се съгласи на подобен ход – въпреки руската практика да нарушава примирия и дипломатически споразумения.
С други думи, Русия продължава да се проваля в постигането на основните си стратегически цели, заради които е понесла загуби от над 170 000 души. Путин планираше кратка война за сваляне на Зеленски, превземане на Киев, спиране на интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО и подкопаване на демокрацията ѝ.
Руските официални лица не крият, че крайната им цел остава обезсилването на украинската държава, като поставят максималистични искания към Киев. Те настояват за присвояване на още територии, ограничаване на военните способности на Украйна и забрана на разполагането на чуждестранни мироопазващи сили. Просто прекратяване на бойните действия не е достатъчно за Москва.
Влиятелният руски депутат Константин Косачов, председател на комисията по международни въпроси в горната камара на руския парламент, също даде сигнал, че Москва не е приключила с военните действия. В публикация в Telegram той подчерта: „Русия напредва“. И добави: „Истинските споразумения все още се пишат там – на фронта. Това трябва да бъде разбрано и във Вашингтон.“
Без краткотрайно примирие
Нищо от първоначалната реакция на Москва не е изненадващо.
Още в началото на годината Путин заяви, че временно примирие е неприемливо, защото би облагодетелствало Киев и западните му съюзници.
„Целта не трябва да бъде краткосрочно примирие, не някаква временна пауза за прегрупиране и въоръжаване с цел подновяване на конфликта по-късно, а дългосрочен мир, основан на уважение към законните интереси на всички народи и нации в региона“, заяви Путин през януари.
През последните седмици руските власти наблюдават с явна наслада как Зеленски изпада в конфликт с Тръмп, а американският лидер заема позиции, благоприятни за Москва. В средата на февруари руските държавни медии триумфално коментираха завръщането на страната на международната сцена, когато американски и руски официални лица, водени от външните си министри, проведоха 4-часови преговори в Саудитска Арабия.
Това бе първата среща на толкова високо равнище между американски и руски делегации след началото на инвазията в Украйна преди три години. Кремълските медии представиха срещата като голяма победа за Путин – завръщане от изолацията. Москва също ликуваше, когато Тръмп замрази военната помощ за Украйна този месец и прекрати споделянето на разузнавателна информация след разрив в Овалния кабинет.
Имаше откровено задоволство от факта, че Вашингтон изолира Европа от преговорите за бъдещето на Украйна, както и от острите нападки на Тръмп срещу Зеленски, когото нарече „диктатор без избори“. „Нахалното прасе най-сетне получи заслужен шамар“, злорадстваше Захарова.
Тръмп трябва да осъзнае, че проблемът е Путин
От ноември, когато Тръмп си осигури преизбирането, украинците, съветвани от американски приятели и лобисти, възприеха стратегия на приспособяване, за да не влизат в конфликт с капризния милиардер.
Идеята бе Путин сам да разочарова стопанина на Белия дом, вместо Киев да рискува открит сблъсък. Въпреки страха, че руският лидер може да използва желанието на Тръмп за сделка в своя полза, украинските представители решиха да играят ролята на конструктивната страна.
„Тръмп трябва сам да стигне до извода, че Путин не е готов на никакви отстъпки – не спрямо Украйна, а спрямо него самия – коментира пред POLITICO американски лобист, работещ за Киев, пожелал анонимност. – Това трябва да бъде постепенен процес, а през цялото време Украйна трябва да демонстрира добра воля. Тръмп и екипът му трябва да се сблъскат с руснаците от първа ръка – тогава ще разберат.“
Тази стратегия се разпадна, когато Зеленски не успя да се сдържи при провокация от вицепрезидента Дж. Д. Ванс в Овалния кабинет. Сега обаче тя отново е в действие, а Москва ще трябва бързо да реши как да играе с Тръмп.
Малко вероятно е руските генерали да пожелаят прекъсване на военните действия в този момент. Те постигат бавен, но последователен напредък в източната част на Донецка област и са само на няколко мили от пробив в съседната Днепропетровска област.
През изминалия уикенд руските сили постигнаха значителен успех в района на Курск, като се доближиха до обкръжаването на около 10 000 елитни украински войници, които защитават завзети територии в Русия. Освен това руските командири планират увеличаване на атаките с балистични ракети и дронове. Според украинското военно разузнаване Москва вече разполага с капацитета да извърши едновременни удари с 500 дрона.
Затова за Путин няма да е лесно да каже на генералите си, че е време за примирие. Но той или трябва да се съобрази с реакцията на Тръмп, или просто да игнорира Вашингтон и да продължи войната.
