На пръв поглед търговската война, която обяви американският президент Доналд Тръмп на страните, които не купуват достатъчно американски стоки или налагат високи мита на компаниите от Съединените щати, ескалира. Засега обаче, като че ли Вашингтон само опипва почвата, за да добие представа какво може да спечели, но даде да се разбере, че световният ред в международната търговия ще бъде обърнат с главата надолу.
Основните мишени на Вашингтон са Европейският съюз, Китай, Канада и Мексико, които имат отрицателен търговски баланс, т.е. изнасят повече и внасят по-малко.
За момента стратегията на Тръмп е да отправя тежки заплахи и да се надява, че те ще дадат резултат без да се стига до крайни мерки. Но увери, че ще действа твърдо, ако САЩ не получат това, което искат.
По този модел си реши проблема (макар временно)
със заплахата на Канада да вдигне митата за изнасяната в Щатите електроенергия.
Ако тази мярка беше наложена, удapът пo aмepиĸaнcĸaтa eнepгeтиĸa щеше дa e повече от cepиoзeн – пo-виcoĸи цeни зa cтoтици xиляди американски дoмaĸинcтвa.
Тръмп обяви във вторник (11 март), че още от сряда увеличава митата върху стоманата и алуминия от Канада с още 25%, с което те ще стигнат 50 процента. Няколко часа по-късно съветникът по търговията в Белия дом Питър Наваро заяви, че Тръмп се е отказал от решението си да удвои канадските мита. Това стана, след като правителството на провинция Онтарио се отказа от плановете си за налагане на допълнителни такси върху електроенергията, продавана на САЩ.
В същото време Китай въведе
нови ответни мита за вноса на стоки от САЩ на стойност около 22 млрд. долара.
Мерките на Пекин, които бяха обявени миналата седмица в отговор на митата от допълнителни 10%, които американският президент наложи на целия китайски внос, са насочени най-вече към селскостопански стоки.
Китай отговори с мита от 10% до 15% върху вноса от САЩ на пилешко месо, зърно, царевица и памук, както и с допълнително мито от 10% върху вноса на соеви зърна, свинско, говеждо, водни и млечни продукти, плодове и зеленчуци, които влязоха в сила от 10 март.
Освен това
Пекин забрани вноса на стоки от 25 американски фирми
на основания, свързани с националната сигурност.
Миналата седмица пък Пекин спря целия внос на дървесина от САЩ, като се позова на риска от вредители.
Външното министерство посочи, че „играта с митата“ на САЩ е в нарушение на правилата на Световната търговска организация и настоя, че ще отговори на всяко предизвикателство от страна на Вашингтон.
Европейският съюз, който досега пипаше с кадифена ръкавица, когато ставаше въпрос за мерки срещу САЩ, обяви в сряда (12 март) сутринта, че ще наложи
мита върху вноса на американски стоки на стойност 26 милиарда евро
в отговор на американските мита върху вноса в САЩ на стомана и алуминий.
Контрамерките влизат в сила от април, а дотогава Европейската комисия обяви, че има готовност да работи с администрацията на Тръмп за намиране на компромисно решение.
През 2018 и 2020 г. Брюксел наложи контрамерки на стойност 8 млрд. евро срещу въведените по време на първия мандат на Тръм мита срещу вноса на стоки от САЩ. Прилагането на тези мерки бе спряно по време на мандата на Джо Байдън, но те ще бъдат възобновени на 1 април.
Освен това
Брюксел въвежда нов пакет от контрамерки за американски стоки,
които ще влязат в сила до средата на април след консултации с държавите членки и заинтересованите страни.
Европа ще наложи мита за внос на стоманени и алуминиевите продукти, както и текстил, кожени изделия, домакински уреди, пластмаса и дървесина.
Селскостопанските продукти също ще бъдат засегнати – включително птиче месо, говеждо месо, някои морски дарове, ядки, яйца, захар и зеленчуци.
По данни на Евростат през 2024 г. ЕС е изнесъл за САЩ стоки на стойност 531.6 млрд. евро, докато стойността на вноса е била едва… 333.4 млрд. евро. В сравнение с 2023 г.
износът се е увеличил с 5.5%, а вносът е намалял с 4 процента.
Очевидно е, че Тръмп няма да спре търговската си офанзива, а напротив, тя ще става все по-яростна, без да си дава ясна сметка какъв ще бъде мащабът на щетите, които може да нанесе на собствената си икономика. Стремежът му бързо и яростно да пренастрои икономиката на САЩ като глобална производствена сила може да се окаже нож с две остриета.
Да не забравяме, че по време на първия си мандат той наложи няколко кръга мита върху китайски стоки, чието въздействие все още се оценява. Водещи икономисти смятат, че тези налози са действали като данък върху американските потребители и са възпрепятствали икономическия растеж на САЩ. Още повече, че не е задължително местните производители веднага да започнат да произвеждат продукти, обложени с тях. Тогава, ако страната, която налага митата, няма алтернативни вътрешни доставки на съответните стоки, цените на тези стоки задължително ще скочат нагоре.
Въпросът, който Тръмп не си задава, е какво ще спечели…
