Националното събрание (долната камара на парламента) на Франция прие резолюция относно помощта за Украйна, призоваваща за конфискуване на замразените руски активи, които са около 235 млрд. евро, и използването им за подкрепа на Киев.
Решението е символично. За документа гласуваха 288 депутати, а против – 54 депутати.
Резолюцията беше подкрепена по-специално от депутати от президентската партия „Възраждане“, социалисти, „Еколози“, дясната партия „Републиканци“ и парламентаристи от „Хоризонти“ на бившия премиер Едуар Филип, който заемаше този пост през 2017-2020 година.
Лявата „Непокорна Франция“ и Френската комунистическа партия гласуваха против.
Депутатите от дясното Национално обединение, чиято фракция се оглавява от Марин льо Пен, се въздържаха.
Освен помощ за Украйна, резолюцията също така призовава Европейския съюз да изгради независима европейска отбрана.
Както отбелязва вестник Le Figaro, „въпреки нейния символичен характер,
депутатите използват тази резолюция, за да се опитат да окажат натиск върху правителството“,
което е категорично против конфискацията на замразените руски активи. През последните дни представители на различни ведомства многократно заявяваха, че изземването на руски активи е недопустимо, тъй като това би било сериозно нарушение на международното право.
Френското правителство и министър-председателят Франсоа Байру досега се противопоставяха на всякаква конфискация на активи, заявявайки, че това би било „в противоречие с международните споразумения“. Двама от предшествениците му обаче не са съгласни с настоящия премиер. Ръководителят на партията „Хоризонти“ Едуар Филип смята, че тези пари трябва да бъдат изцяло прехвърлени на Украйна, а председателят на макронистката парламентарна група „Заедно за републиката“ Габриел Атал дори предлага да бъдат похарчени в Европа за „укрепване на отбранителния потенциал на Европейския съюз“.
Други смятат, че конфискацията на руските инвестиции във Франция и ЕС ще бъде удар върху репутацията на европейския финансов пазар. Вече никой няма да рискува да инвестира или да дава заеми на Франция, точно в момент, когато страната е задлъжняла и се нуждае от приток на капитали. „С унищожаването на международната дипломатическа система и баланса след Втората световна война това ще означава края на основата на финансовата система“, тревожат се експерти.
Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков по-рано посочи, че Москва определено ще отговори на кражбата на нейни активи в Европа.
