Дойде му времето. Времето, в което става все по-задължително ухажването на работническата класа. Било поради „изключителност” на някои редови кадри, било поради отдалеченост на „селището – спалня” от местоработата, било поради някаква друга причина или най-вече заради прозаичното – „Няма хора!”
Първите птички на „разведряването” в отношенията между собственика и служителя вече са налице. Работодатели привличат работници с изцяло нов вид бонуси.
След масовото навлизане на ваучерите за храна, допълнителния платен отпуск, картите за спорт, за градски транспорт и т.н., сега шефове предлагат и бонус „Отдалеченост“. Той се оферира към кандидат служители, които не живеят в населеното място, където е компанията, а на разстояние над 15 километра. Разстоянието се изчислява чрез Google maps по най-краткия маршрут с автомобил.
Голяма търговска верига например изчислява бонуса на 12 лева за всеки отработен ден. Той се полага на касиери, аранжори, практиканти и на заместник-мениджърите на филиали.
Другият вариант е еднократна сума, която се дава за преместване на служител в населеното място на работодателя. Според актуални обяви бонус „Релокация“ може да стигне до 1000 лева за преместване в София. Обикновено на такова съдействие може да разчита средният мениджмънт.
Заради дефицита на по-специфични кадри много работодатели се принудиха от години да прилагат допълнителни бонуси към заплатата. Транспортна компания например заплаща всякакви лабораторни изследвания на служителите си, а голям завод край Пловдив урежда консултации по диетика, психолог, йога и народни танци за хората си.
Странното е, че инициативата за нетрадиционните бонуса е приоритет почти изцяло на работодателите. Според едно, макар и непредставително, проучване, работниците изостават от тази тенденция. Близо половината от запитаните (44%) споделят, че най-много харесват месечните резултативни бонуси, 37% са откровени, че очакват най-много своята 13-а допълнителна заплата, за 17% безценен е всеки извънреден и не толкова очакван бонус, а 2% се радват най-много на допълнителен финансов стимул по специален за тях повод – примерно рожден ден.
Немалко компании предлагат и бонуси, които стимулират не само индивидуалното или екипно представяне, а и трудовата дисциплина и все по-често срещаме т.нар. Бонус присъствие. В най-общи линии той се добавя, ако служителят има пълен отработен месец, без дни в болничен, неплатен отпуск, или отсъствия без основателни причини. Особено фирмите, чиито екипи работят на график и са ангажирани с обслужване на клиенти на място или по телефон, или пък имат непрекъсваем режим на работа, все повече прилагат подобни стимули.
Важно е да се отбележи, че много работодатели третират бонусите предимно като плащания с непостоянен характер. Еднократните бонуси в най-общия случай се дават на служителя с цел мотивиране при завършване на даден проект или амбициозна задача и обикновено се договарят предварително. Но еднократен бонус може да е коледният бонус.
Разбира се, опонентите на подобни бонуси вече са нащрек.
„Покривали разходите за транспорт на хората че и ваучери за храна давали. Смешници, това е вид грабеж от осигуровките ви и намаление на нетната ви работна заплата, а не безплатна екстра. Вместо да вземате 300 лв. за път + 200 лв. отгоре – общо 500 лв. към заплатата си, фирмата получава право на счетоводен разход и си намалява данъците. А вие получавате хартиени купони, а после 500 лв. ще е пенсията ви, защото на толкова сте осигурявани“, написа във „Фейсбук“ храбрец, който не е посмял дори името да си напише.
Друг пък, пак там, осмива символичните пари, които се дават за преместване на работника: „1000 лв. за релокация в София? Вие мислите ли изобщо? Знаете ли колко струва релокацията? Няма нормална фирма, която да не предлага ПАКЕТ за релокация. И тези 1000 лв. са бонус, че тръгваш! От там се мисли за намиране на квартира (от фирмата), после следва намиране на училища/детски градини, после следва паркомясто… За 1000 лв. НИКОЙ няма да ви тръгне за София! НИКОЙ! Още по-малко от мениджмънта! За да отида в София за по-малко от 4500 бонус няма да стане!“
