От миналото лято интернационалните банки в Париж отлагат без много шум плановете си за разширяване на дейността, които трябваше да разкрият стотици нови работни места в столицата на Франция. „Морган Стенли“ обяви в началото на 2024-а, че възнамерява да назначи още 100 служители, но в момента тази идея виси във въздуха, твърдят запознати с въпроса лица. Някои банки пък са започнали дребни съкращения – през миналия месец агенция „Блумбърг“ информира, че „Джей Пи Моргън Чейз“ е уволнил девет души в Париж, включително търговци, посочвайки „икономически причини“.
Въпреки че всяка компания има свои основания, банковите мениджъри споделят в частни разговори, че в действителност движещите фактори са политическата нестабилност, по-високите данъци и икономическата слабост. Те произтичат до голяма степен от изненадващото решение на френския президент Еманюел Макрон да проведе извънредни избори през миналата година. След които Франция беше управлявана от три правителства, а подготовката и споровете за националния бюджет отнеха месеци до гласуването му в парламента през февруари.
Той включва временно увеличение на данъците на най-големите корпорации и на лицата с най-високи доходи, нов налог на сделките по обратно изкупуване на акции и по-висока данъчна ставка на финансовите трансакции. Икономическата активност се е забавила, а публичният дефицит е набъбнал. Така, след като с години утвърждаваше ролята си на европейски финансов център след BREXIT, Париж изглежда е достигнал върховия си потенциал.
„Разпускането на парламента през миналото лято беше студен душ“, коментира инвестиционния банкер Стефан Зегбиб – партньор в независимия инвестиционен бутик Altamoda и бивш вицепрезидент на „Морган Стенли Франс“. Той допълва, че много играчи са започнали да си дават сметка, че не е време за стратегически решения във Франция.
BREXIT предостави безпрецедентна възможност на французите да затвърдят позицията си в сърцето на европейските финанси. Самият Макрон, който е бивш инвестиционен банкер на „Ротшилд“, обеща да опрости френсската правна и фискална рамка и да ореже някои данъци за бизнеса. Бяха създадени нови международни секции в Търговския и в Апелативния съд на Париж, които да обработват финансовите договори, регулирани от британското законодателство. Данък богатство на заможните индивиди беше намален, а на прехвърлените служители във Франция се гарантираха данъчни улеснения за срок от осем години.
Банките захапаха въдицата. Между 2017-а и 2023-а финансовият сектор добави 25 хил. служители, достигайки равнището отпреди финансовата криза през 2008-а, по данни на френския Национален институт за статистически и икономически изследвания. „Банк ъф Америка“ е имала 70 души персонал в Париж преди 2019-а, а в момента той наброява 650 служители. В парижкия офис на „Джей Пи Моргън Чейз“ работят почти 1000 души – четири пъти повече от едва 250 преди BREXIT. „Морган Стенли“ увеличи персонала си от 150 служители през 2021-а на 450 в момента, а „Голдман Сакс груп“ започна със 170 банкери през 2019-а, чийто брой в момента е над 400.
„Ситигруп“ увеличи повече от два пъти работната си сила – от 160 души през 2017-а до около 400 в наши дни и добави второ търговско звено през 2023-а. Банката има още място в парижките си офиси за нови назначения на поне 200 служители (до общо 600), но въпреки силната търговска година през 2024-а „последното повишение на данъка на финансовите трансакции намалява привлекателността на страната“, посочва Сесил Ратклиф – шеф на „Ситигруп“ във Франция. И допълва, че Париж е спечелил битката след BREXIT заради атрактивните мерки на президента Макрон и големия брой банкови таланти, но днес прекалената данъчна несигурност „възпрепятства развитието на големите банки“.
По оценка на експерти, парижките съкращения на интернационалните банки едва ли ще са масови и ако французите успеят да разрешат политическите си проблеми, бумът ще се възстанови. Просто защото Париж има много атрактивни условия – опитни специалисти, добри училища, културни събития и близост до Лондон, което отличава френската столица от останалите финансови центрове на Европейския съюз.
Американските банки не са единствените, които забавят темпото. Британската „Барклис“ съобщи, че отлага планираното преместване на централата си за ЕС от Дъблин в Париж поне до 2027-а вместо през 2025-а). „Ейч Ес Би Си холдингс“ смята да прекрати някои от инвестиционните си операции в Европа и Великобритания и да съкрати част от персонала си във Франция, включително екипи в сферата на сливанията и поглъщанията.
Инвестиционната банка DC Advisory на „Дайва“ съобщи през януари, че до лятото ще затвори парижкия си офис, но ще запази офисите си в Лондон, Франкфурт и Милано. Компаниите за частен капитал също орязват персонала заради пресъхването на сделките.
