По отношение на икономическия растеж на еврозоната продължават да доминират рисковете за негативно развитие. Евентуално засилване на напрежението в търговията би довело до по-слаб растеж в еврозоната, тъй като то ще ограничава износа и ще отслабва световната икономика. Това отбелязват от Европейската централна банка в своя „Икономически бюлетин“, който има шестседмична периодичност. Изданието съдържа анализ на състоянието на икономиката и на рисковете за ценовата стабилност.
Продължаващата несигурност по отношение на световните търговски политики може да доведе до спад на инвестициите. Основни източници на несигурност остават и геополитическите сътресения, като неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток. Възможно е също растежът да бъде по-слаб, ако проявяващи се със закъснение ефекти от затягането на паричната политика траят по-дълго от очакваното, отбелязват от банката. Същевременно растежът би могъл да бъде по-висок, ако облекчените условия за финансиране и намаляването на инфлацията позволят на вътрешното потребление и инвестициите да се възстановят по-бързо.
Увеличаването на разходите за отбрана и инфраструктура също може да допринесе за растежа.
Нарастващите проблеми в световната търговия внасят повече несигурност в перспективите за инфлацията в еврозоната. Общата ескалация на напрежението в търговията може да доведе до поевтиняване на еврото и увеличаване на разходите за внос, което ще окаже натиск за повишаване на инфлацията. Същевременно по-слабото търсене на износа от еврозоната в резултат на по-високите мита и пренасочването на износа към еврозоната от страни със свръхкапацитет ще окаже натиск за намаляване на инфлацията.
Геополитическото напрежение създава двустранни инфлационни рискове по отношение на енергийните пазари, потребителското доверие и стопанските инвестиции. Екстремни метеорологични явления и разрастващата се климатична криза в по-общ план могат да повишат цените на храните повече от очакваното.
Възможно е инфлацията да се повиши, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото.
Увеличението на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до повишаване на инфлацията чрез въздействието им върху съвкупното търсене. Инфлацията обаче може да донесе изненада в низходяща посока, ако паричната политика ограничи търсенето в по-голяма степен от очакваното.
На заседанието си на 6 март 2025 г. Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни точки трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-конкретно, решението да се понижи лихвеният процент по депозитното улеснение, чрез който Управителният съвет задава курса на паричната политика, се основава на актуализираната оценка на прогнозата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и устойчивостта на трансмисионния механизъм на паричната политика.
Управителният съвет е решен да гарантира устойчивото стабилизиране на инфлацията на средносрочното ѝ целево равнище от 2%, отбелязват от банката. Особено в настоящите условия на нарастваща несигурност той ще следва основан на данните подход, заседание по заседание, за определяне на подходящата позиция по паричната политика.
По-специално, решенията на Управителния съвет за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.
При всички случаи
Управителният съвет има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти
в рамките на мандата си, за да гарантира устойчивото стабилизиране на инфлацията на равнището на средносрочната цел и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика, отбелязват от банката.
