Докато у съседите ври и кипи заради гибелта на децата в Северна Македония и заради фаталната козирка убиец в Нови сад, у нас положението със системната корупция в изпълнителната и в съдебната власт граничи… с масово безразличие. Абсолютно нищо не се случи и след драматичното решение на Конституционния съд за опорочените парламентарни избори през октомври и пренареждането на мандатите в Народното събрание. За разлика от Румъния, Грузия, Унгария и куп още други бивши посестрими от т. нар. социалистически лагер.
Макар от години обществото ни да е наясно, че този проблем поглъща годишно по милиард и половина-два милиарда от нашите пари, при това – без на „белите якички“ изобщо да им пука кой точно е на власт – т. нар. гражданско общество продължава да се прави на тежко разсеяно.
Най-трагичното обаче е друго – всички управляващи, които през последната петилетка се изредиха на гърба на родината ни – продължават да се правят, че проблемът „Корупция“ не съществува. А семплите им изказвания по този въпрос не просто решават въпросния проблем, а директно го замитат под килима. Колкото до доказателствата за тук що направените констатации, те могат да бъдат открити… в сайта на Сметната палата.
През тази седмица стана ясно, че държавният одитор е наложил глоби за над 300 000 лв. по Закона за обществените поръчки. Проверените процедури са
проведени през 2024 г., а общата им стойност е близо 140 млн. лева.
Издадени са и наказателни постановления за нарушения на Изборния кодекс, а размерът на наложените глоби е 51 000 лева
А сега малко подробности.
Проверени са общо 142 обществени поръчки, чиято стойност 132.4 млн. лева. Разнищени са 89 случая, при които процедурата е била съкратена, т.е. изпълнението е възложено или чрез събиране на оферти с обява, или с покана до определени лица по реда. Общо по тези схеми са „заминали“ над 7.4 млн. лева.
Откритите административни нарушения са довели до съставянето на 153 акта, издадени „по адрес“ на административни ръководители на централни ведомства (7 броя), кметове или техни заместници – 49 броя) и друг вид отговорни лица – 11 броя. Председателят на Сметната палата се е произнесъл по 104 от тях, като е разписал 67 наказателни постановления и 30 предупреждения. Общата стойност на наложените глоби възлиза на над 312 000 лева.
В сравнение с предходните две години,
експертите на Сметната палата отчитат… увеличение на „забежките“:
2023 г. – са издадени 53 наказателни постановления, а размерът на наложените глоби е 278 000 лв., а през 2022 г. – наказателните постановления са 13, наложените глоби възлиза на 77 487 лева.
Най-често срещаните нарушения на Закона за обществените поръчки, за които е образувано административнонаказателно производство, са свързани с:
- поставяне на условия, които необосновано ограничават или необосновано дават предимство при участие в обществената поръчка;
- одобрявани показатели в методиките за оценка на офертите, които не позволяват да се оцени нивото на изпълнение, предложено в офертите, и обективно да се сравнят предложенията на участниците, както и не предоставят достатъчно информация на участниците за правилата на оценяване на офертите;
- възложители не са приложили предвидения законов ред въпреки наличие на основание за това;
- разделяни са обществени поръчки на части, за да се приложи ред за възлагане за по-ниски стойности;
- избирани са неконкурентни процедури (договаряне без предварително обявление и пряко договаряне) без да са налице предпоставките, регламентирани в ЗОП;
- не са изпращани в законовия срок документи и информация, подлежаща публикуване в Регистъра на обществените поръчки.
Освен по ЗОП, през 2024 г. са съставени и 59 акта за административни нарушения на Изборния кодекс. Председателят на Сметната палата (в качеството си на административнонаказващ орган), се е произнесъл по 51 от тях, като са издадени 17 наказателни постановления и са наложени глоби за общо 51 000 лева. По 15 от издадените актове нарушителите са предупредени писмено, но само срещу 10 от наказателните постановления са подадени жалби.
По Закона за политическите партии има 2 съставени акта за установени административни нарушения. Най-голям е делът на наказателните постановления за нарушения на забраната по чл.170, ал.1 от Изборния кодекс – допуснато е финансиране на приходи и разходи, свързани с предизборната кампания на стойност над 1000 лева в брой, а не по банков път, каквото е изискването на закона.
Освен това,
Сметната палата е открила „грешки“ за… 4.1 млрд. лева.
И то не къде да е, а в годишните финансови отчети (ГФО) за 2024 г. на куп бюджетни организации – министерства, ведомства, държавни висши училища и общини. След направени искания за корекции са отстранени 90% от всички установени неправилни отчитания, при 98% през 2023 година. Само за сравнение, за разлика от процедурите по ЗОП, тук администрацията бележи напредък, засега лек, но… все пак напредък: през 2023 г. сбърканите ГФО са били на стойност 4.55 милиарда, а през 2022 г. – на стойност 6.7 милиарда лева.
През 2024 г. Сметната палата е „ревизирала“ общо 326 годишни финансови отчета на различни бюджетни организации за 2023 година. Проверени са всички централни органи, а
одитираният бюджет на общините е в размер 13.7 млрд. лева.
В доклада си държавният одитор отчита, че през последните две години броят на квалифицираните и отрицателни мнения при общините е намалял и остава относително постоянен (от 30 % на ГФО за 2021 г. до 21 % на ГФО за 2022 г. и 2023 година).
Освен чрез паричното изражение на коригираните 4.1 млрд. лв., ползата от финансовите одити е видима и чрез предотвратеното изразяване на отрицателно мнение за 90 бюджетни организации и квалифицирано за други 45, благодарение на корекциите, посочени от Сметната палата. Броят на отрицателните мнения е намалял с 89%, а немодифицираните мнения са се увеличили с 39 на сто.
Така е нараснал броят на финансовите отчети, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на отделните бюджетни организации.
Най-съществена промяна се наблюдава при общините, при които немодифицираните мнения са се увеличили с 64 броя, или с 53 на сто.
При одитите си Сметната палата е установила слабости, както някои от тях се наблюдават и в трите групи одитирани обекти:
министерства и ведомства, държавни висши учебни заведения и общини.
Например, при изготвянето на финансовия отчет се допускат неправилни отчитания по отношение на класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите. Като основна причина за тази слабост Сметната палата определя честата промяна в изискванията на нормативната уредба, свързана с финансово-счетоводната отчетност, както и недостатъчно изчерпателните указания от страна на Министерството на финансите по отношение на нейното прилагане.
Други слабости са неспазването на указанията на Министерството на финансите, недобрата организация на счетоводната отчетност и неефективния вътрешен контрол.
За съжаление, Сметната палата отбелязва, че някои слабости са дългогодишни – идентифицирани не само при отчетите за 2023 г., но и при извършването на одитите на годишните финансови отчети за периода 2017-2022 г.
След констатирано от Сметната палата
несъобразяване със законите и подзаконовата нормативна уредба,
одитният доклад за 2023 г. на едно министерство е изпратен за предприемане на мерки на Агенцията за държавен и финансов контрол (АДФИ) и Прокуратурата на Репблика България. А одитните доклади на две централни ведомства са изпратени на Министерството на финансите, а на едно министерство – на Националната агенция за приходите.
Одитните доклади за 102 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 112 общини са дадени на общинските съвети, а на Националното сдружение на общините – за 32 общини.
