В новия брой на списание Banker Special (№ 78) имате възможност да прочетете интервюто с доц. д-р Григор Сарийски, икономист от Института за икономически изследвания при БАН. Публикуваме го без съкращения.
Много държави започнаха да проучват и разработват дигитални валути на централните банки (CBDC) с идеята че така ще подобрят ефективността на финансовата система. Не са малко обаче и критиците, които предупреждават за сериозни рискове и непредвидими последици. Обикновено истината е някъде по средата но къде, според Вас трябва да потърсим тази среда?
– Мисля че най-големият риск, свързан с въвеждането на CBDC, произтича от техния потенциал за ограничаване на личната свобода и правата на гражданите.
В традиционната финансова система човек разполага с някаква автономност при използването на парите си, особено при плащане в брой, но също и при банкови трансакции, които въпреки че подлежат на мониторинг и контрол, все още осигуряват известни възможности за самостоятелно поведение.
CBDC обаче променят коренно този модел. Механизмът на емитиране и регулирана при новите валути осигурява на централните банки пълен надзор и контрол върху всички трансакции в реално време. Това означава, че всяко плащане ще може да бъде проследено и анализирано в момента на извършването му, което създава предпоставки за тотално следене. Централните банки ще бъдат в състояние дори да блокират определени трансакции, ако ги сметнат за нежелателни.
Ако дадено правителство реши да забрани определени дейности (например протести срещу линията на официалната политика, като канадския „Freedom Convoy“) или да санкционира определени социални групи, CBDC могат да бъдат инструмент за ефективното прилагане на санкции. Точно, акуратно и окончателно.
Това поражда сериозни въпроси относно фундаменталните принципи и ценности в едно демократично общество. Доколко е възможно те да съществуват в среда, която разполага с толкова мощен инструмент за контрол, или по-скоро – докога?
При обсъждането на темата трябва да имаме предвид че до широката публика по правило достига само онази част от информацията, която става „за пред хората“ и затова в официалните доклади присъства само разказът за удобствата и новаторските функции, които могат да изпълняват CBDC.
Отговорите на сериозните въпроси, които вълнуват гражданското общество или се премълчават, или достигат до широката публика случайно като в онзи телефонен разговор, в който председателят на ЕЦБ Кристин Лагард изтърси на представящите се за Зеленски шегаджии, че идеята на цифровото евро е именно да упражнява контрол.
Какво имате предвид, като споменавате за удобствата и новите функции на CBDC?
– Технологията на CBDC предполага намаляване на разходите и времето за извършване на една трансакция и това би трябвало да доведе до повишаване на ефективността на разплащанията. Успоредно с това, тази технология предлага и допълнителни функции, които валутите не биха могли да изпълняват в досегашните си форми, като например възможността за програмиране на парите.
Засега всеки от нас може да използва авоарите си както намери за добре, стига да не навлиза в противоречие със закона и ако правителството иска да стимулира някакъв тип желано поведение, то може да го направи единствено чрез система от бонуси (като например облекчени данъци и такси), която в повечето случаи просто не работи.
С въвеждането на CBDC тази концепция ще се промени радикално, тъй като цифровите валути могат да бъдат програмирани така, че да ограничават разходите на потребителите, като при това ограниченията могат да се профилират отделно за всяка потребителска категория.
Не казвам, че това ще стане от следващия вторник, но чисто хипотетично чрез CBDC е напълно възможно да се налагат ограничения върху покупките на „нежелани“ продукти, като алкохол, тютюневи изделия, горива, или пък лимити върху потреблението на артикули с по-голям въглероден отпечатък.
За да излезем от полето на хипотезите вероятно би било достатъчно да припомним, че в българския парламент периодично се внасят предложения за вдигане на акцизите върху неблагоприятни за здравето стоки, опаковани с дежурните приказки за грижа за здравето на данъкоплатеца.
В този смисъл след въвеждането на CBDC, единственото което ще ни дели от контрола на потреблението в реално време, ще бъде политическата воля на законодателя и времето за гласуване на съответния нормативен акт.
Само в това ли се изразява новаторството на цифровите валути?
– CBDC предлагат и други опции, които са далеч извън полето на сегашните, класически форми като например въвеждане на срок на валидност по подобие на ваучерите в някоя търговска верига. Правителствата винаги са искали да притежават подобен инструмент, тъй като чрез него ще могат да превключват оборотите в икономиката на висока скорост, както и когато им хрумне.
Изправяйки хората пред избор да похарчат част от спестяванията си за нещо (дори в момента то да не им е необходимо), или просто да ги изгубят след настъпването на определена дата, те рядко биха предпочели втората опция.
На практика дигиталните валути отварят широко поле за всевъзможни иновации на гърба на обикновения данъкоплатец.
Трудно е да се обхванат всички възможности, но е достатъчно да споменем, че тяхното внедряване все по-често се свързва с развитието на цифровата идентичност. В много държави вече се обсъжда създаването на глобални бази данни, които ще съдържат информация за всеки гражданин – от финансовите му трансакции до неговия здравен статус и социалното му поведение.
Подобна интеграция означава драстично засилване на възможностите за контрол върху населението, по подобие на социалния рейтинг в Китай, при който хората с „неблагонадеждно“ поведение губят правото си да пътуват, да теглят кредити или да извършват определени дейности.
На какъв етап се намира развитието на CBDC и кога можем да очакваме да ги видим в Европа?
– Проектите за цифрови валути са в ход в почти цял свят и страните от ЕС не правят изключение. Европейската централна банка вече приключи етапа на проучване и подготовка за въвеждането на цифрово евро, като през 2023 г. беше даден старт на следващата фаза – разработка и тестване, която ще продължи около три години.
Вероятно първите пилотни проекти ще бъдат стартирани още през 2026 г., а официалното му внедряване ще бъде неизбежно за страните-членки на еврозоната и може да се очаква още в края на десетилетието.
В същото време трябва да отбележим че вярата в светлото бъдеще на цифровите валути започна да се разклаща. Преди месец бяха публикувани резултатите от редовната анкета на Форума на официалните парични и финансови институции (OMFIF), показващи че през последната година делът на централните банки, които работят по внедряването на CBDC при международните преводи е намалял наполовина, а делът на онези, които посочват CDBC като най-обещаващото решение за трансгранични плащания намалява почти трикратно – от 31% през м. г. до 13% през 2024 година.
Това вероятно се дължи на официалното оттегляне на Банката за международни разплащания от най-мащабния трансграничен проект за свързване на CBDC, mBridge което макар и внезапно, не беше неочаквано.
Проекти като mBridge биха осигурили платформа за развиващите се икономики, които искат да намалят зависимостта си от долара, а по понятни причини това е неприемливо – както за САЩ, така и за BIS – особено в свят, обхванат от засилващи се геополитически противоречия.
Проблемът е, че спирането на този ключов за междусистемната комуникация проект до голяма степен намалява привлекателността на CBDC изобщо, тъй като така отпада едно от ключовите им предимства – да осигурят средство за бързи, надеждни и евтини средства за международни разплащания.
На този фон вероятно цифро-оптимистите ще трябва да изчакат с отварянето на шампанското, тъй като настъпването на новата ера може да се поотложи, а парите ще запазят сегашния си вид. Поне за известно време.
