Само за два месеца в Белия дом Доналд Тръмп успя да разбие желязната трансатлантическа връзка и да се конфронтира дори с най-близки съюзници като Канада и Великобритания. Всекидневно, откакто пое поста, американският президент отправя нови заплахи – мита, завземане на територия, отказ от международна помощ, оттегляне от световни организации. Сега Тръмп е решил да ни развали комфорта и, ако не се угажда на многобройните му претенции, нищо чудно да промени участието на Щатите в Алианса. Най-малкото като прехвърли и командването, и отговорността на Брюксел.
Европа вече смени стратегията си, след мирни и щастливи десетилетия, в които разчиташе за сигурността си изцяло на САЩ. Европейският съюз вече има план за действие чрез увеличаване на производството на военна техника и разходите за отбрана, но схемата изисква много пари и много време. Реалността е, че
Старият континент е критично зависим от САЩ за сигурността си
– от войски, отбранително оборудване и логистика до събиране и предоставяне на разузнавателна информация.
Тази седмица бе съобщено, че най-големите военни сили в Европа изготвят планове да поемат от Вашингтон по-големи отговорности за отбраната на континента. Това включва предложение до администрацията на Доналд Тръмп за управляван трансфер през следващите 5 до 10 години.
Дискусии по темата се провеждат от седмица от военни ръководители от Великобритания, Франция, Германия и скандинавските страни.
Това развитие последва съобщението в американски медии, че
Белият дом обмисля да се откаже от поста върховен главнокомандващ
на обединените военни сили на НАТО в Европа, въпреки че… от близо 75 години е изключително американски. Въпросът се обсъжда като част от преструктурирането на бойните командвания и щабове на американската армия от страна на Пентагона.
В същото време анализатори от двете страни на Атлантика предупреждават, че Европа не бива да разчита особено на чл. 5 от Договора за НАТО, който гласи, че „Въоръжено нападение срещу една или повече страни в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички тях“. Тръмп вече заплаши, че онези страни, които не внасят достатъчно пари в общата каса,
не могат да разчитат на САЩ и ще бъдат оставени милостта на Владимир Путин.
Предполага се, че американският президент, който от години критикува участието на САЩ в НАТО, няма да оттегли страната от Алианса, но ще свие участието й и ще настоява то да се ръководи от европеец или канадец.
Да не забравяме също, че предишната администрация на Джо Байдън се подсигури срещу крайни решения – като напускане на НАТО – със специален закон. Той изисква Сенатът и Камарата на представителите да бъдат информирани за такава стъпка 180 дни преди желаното напускане на военния съюз. След това искането трябва да бъде одобрено от двете камари на Конгреса, като в Сената това трябва да стане с мнозинство от две трети от гласовете.
Тръмп обаче може да причини други щети,
като например – да изтегли американските войници от Европа.
А заедно с тях и дейности като разузнаване, въздушен транспорт и възможност за бързо разгръщане на бойни части.
Друг е въпросът, че европейските страни са основен клиент на военнопромишления комплекс на САЩ, най-вече на американски системи за противовъздушна отбрана и модерни изтребители. Военни експерти обаче признават, че САЩ биха могли да окажат огромно въздействие върху работата на тези технологии, като повлияят на софтуерните надстройки или да променят достъпа до разузнаване.
Плановете на ЕС да възроди отбранителната си индустрия и да я надгради изискват време, затова засега върховенството на Съединените щати в НАТО няма алтернатива.
