По-нелепа идея политическият популизъм едва ли може да роди. Пък кой знае, България е дъно – пясъчно, което имаме вече чувството, че се самокопае. Да инвестираш държавни пари в хранителни щандове в пощите е създаване на пряка конкуренция с частния бизнес. Държавна „Лафка“, която да може да удави тези, които едва държат глава над водата. Това направи „дясната“ партия ГЕРБ по предложение на Делян Пеевски.
До тук успяхме да я докараме след 30 и кусур години преход към демокрация и пазарно стопанство.
Обгрижването явна не излиза от мода. Още през 1999-та Хубавото Наде изрече: „Нахранете журналистите”. Към днешна дата много малко журналисти стоят гладни. Но времената се менят и сега важни са все по-малкото и политически все по-пасивни пенсионери. Затова ще ги храним тях. Кило сирене от пощите – една бюлетина в училището.
Идеята за създаването на държавна фирма, която да търгува с хранителни продукти в бази на пощите, трудно ще се осъществи, въпреки че бе одобрена от Народното събрание при гласуването на бюджет 2025.
Предвижда се максималната надценка в държавните магазини да е до 10 процента. Което е другата голяма глупост. Надценка над кое? Разпределена как – между куция овчар, прекупвача с буса и лелките в пощата?
Или може би над производствената себестойност? Ами няма ли тогава млекопроизводителите да изпоназначат родата с хилядни заплати, за да вдигнат себестойността?
А и как между прашните пратки и сметките за битови разходи ще се разполагат яйца и кашкавал? Законът за храните изисква задължителна регистрация на всеки търговски обект за хранителни продукти. Необходимо е магазините да отговарят на конкретни хигиенни норми, да разполагат със зони за съхранение и продажба, които да предотвратяват кръстосано замърсяване. Не може кюфтетата да са до млечните продукти, например. При смесените магазини задължително се изисква обособяване на отделни зони за хранителните и нехранителните стоки.
Освен невъзможността да се спазят тези изисквания в много от пощенските станции, възниква и въпросът кой трябва да ги спази – дружеството “Български пощи”, което е към транспортното министерство, или новата държавна фирма, която ще е към земеделското министерство?. Кой ще трябва да регистрира обекта по закона за храните и кой ще носи отговорност, питат експерти.
С перманентната идея за оцеляване пощите доставят на населението стоки извън непосредствената пощенска услуга – картички, книги, апарати за кръвно, сортови семена, възглавници, завивки и други. Процентът, който влиза в дружеството по тези договори, е от 35 до 50 % от стойността на продажбите.
Ами общото изискване половината стоки в търговските вериги да бъдат български2 Пощите няма ли да са търговска верига? Или това важи само за чужденците? Какво би рекла Комисията за защита на конкуренцията за това?
В коментар изпълнителният директор на сдружението за модерна търговия Николай Вълканов изрази скептицизъм за успеха на „държавните магазини“, защото „търговията не е проста бакалска сметка на мазен тефтер“ и се възмути, че с парите на данъкоплатците се гради обречен проект.
Вълканов обясни, че анализира много данни и разбира, че когато в Гърция има проблем с маслините – поради климатичните промени, е нормално зехтинът да поскъпне. Ами при нас като вдигат минималната заплата и осигуровките, като поскъпват горивата и тока?
Като не щем да се учим от Германия, защо поне не вземем предвид опита на Гърция? Иначе с гладене по главичките можем да затрием и последните опити за производството на храни у нас.
