Европейският икономически мотор, изглежда, че най-накрая се включва на скорост: подемът на германския промишлен сектор и охлаждането на ценовия натиск в еврозоната вдъхват искрица надежда, че най-тежките времена за икономиката на блока на еврото вероятно са отминали. Последният анализ на активността на бизнеса на общността, оценяван с индексите PMIs на S&P Global и публикуван на 24 март, показва, че частният сектор на еврорегиона е постигнал ръст за трети пореден месец през март. Комбинираният показател, следящ активността в секторите на услугите и на промишлеността, се е повишил до 50.4 пункта от 50.2 през февруари – най-високата стойност за последните седем месеца, макар и по-слаба от прогнозираните от икономисти 50.8 точки. Всички стойности над 50 са белег за подем.
Промишленият продукт на еврозоната се върна към растеж и се увеличава за първи път от две години насам, достигайки най-високото си равнище от май 2022-а. Стабилността му до голяма степен се дължи на германския промишлен сектор, чийто производители набират увереност след обявения от новия канцлер пакет от фискални мерки.
„Има известен шанс Европа да сграбчи възможността и да покаже по-голямо единство по отношение на реформите, разходите за отбрана и създаването на единен капиталов пазар“, надява се д-р Сирус де ла Рубиа – главен икономист на Хамбургската търговска банка.
Въпреки че промишленият бранш поднесе положителна изненада, растежът в сектора на услугите се е забавил. Индексът PMI, който го следи, се е понижил до 50.4 пункта през този месец от 50.6 през миналия, при прогнози за 51 точки. Цените на дребно също са се успокоили, като увеличението им е най-слабо от началото на 2025-а. Тези стойности обещават растеж на БВП на блока на еврото, макар и със символичния 0.1 процент.
Друг оптимистичен факт е значителното охлаждане на инфлационния натиск: ръстът на производствените цени, които отчитат фирмените разходи за материали и услуги, се е забавил до най-ниската си стойност от ноември 2024-а, приключвайки петмесечния цикъл на ускорение. Което може да предостави по-голямо пространство за маневри на Европейската централна банка, чийто парични стратези преценяват кога да възобновят по-активно лихвените редукции. Анализатори спекулират, че това може да стане още през юни, ако инфлацията продължи да се охлажда към целевите 2% годишно.
Лидер на подема е Германия, чийто обобщен PMI се е изкачил до 50.9 пункта през март от 50.4 през февруари – най-мощният ръст от май 2024-а насам. Макар и сравнително скромен от гледна точка на утвърдените във времето стандарти, тази стойност потвърждава, че най-голямото европейско стопанство бавно стъпва на краката си.
Индексът, отчитащ германския промишлен продукт – показател за бъдещата фабрична активност, е скочил до 52.1 пункта от 48.9 през февруари, което е най-високата оценка за последните 36 месеца. Темпото в сектора на услугите леко се е забавило: PMI е паднал от февруарските 51.1 точки до 50.2 – под очакваните от икономисти 51.6 пункта, което означава, че доставчиците на услуги са набили спирачките. Все пак, тези стойности обещават икономически растеж през първото тримесечие на 2025-а благодарение на фискалния пакет на канцлера Фридрих Мерц, което маркира началото на по-устойчиво възстановяване.
Втората по големина икономика на еврозоната обаче остава затънала в проблеми: общият индекс PMI на Франция се е повишил до 47 пункта през този месец от 45.1 през миналия, но все още е в зоната на спада. Продуктът се е свил за седми пореден месец под въздействието на упоритата слабост както в сектора на промишлеността, така и на услугите. Промишленият индекс PMI се е увеличил с 3.1 пункта – от 45.8 на 48.9, а на услугите – с по-скромните 1.3 точки – от 45.3 на 46.6. И макар че все още е в низходяща територия, по-слабото темпо на свиване вдъхва надежди, че най-лошото за френското стопанство вече е отминало.
Неравномерното развитие на страните членки на еврозоната – Германия набираща скорост, а Франция кретаща след нея, пказва икономика в преход към потенциална фаза на възстановяване. Въпреки че подемът на активността и охлаждането на инфлацията са слаби, те все пак могат да дадат основание на ЕЦБ да започне да разхлабва по-бързо паричната си политика по-късно през годината, поне докато потенциалните поражения от митата на Съединените щати са ограничени.
Битува и предпазлив оптимизъм, че готовността на Европа за осъществяването на структурни реформи и фискални инвестиции може да подкрепи конкуретоспособността на европейските компании в дългосрочен план.
Оттук нататък предстои да се разбере дали мартенските данни бележат началото на трайно възстановяване или са просто временен подем. Засега обаче е видно, че икономиката на еврозоната най-накрая показва признаци на възход.
