След срива на американските борсови индекси през този месец, Джон Сидави – мениджър на фондове в инвестиционната компания Federal Hermes забелязва нещо странно, „необичайно и много показателно“: щатският долар „в условия като сегашните, в които трябва да играе ролята на спасително убежище, всъщност не го прави“. Нещо повече, освен че не поскъпва, той върви надолу, защото свежите пари се вливат в златото, японската йена, акциите на европейските компании – почти навсякъде освен в Съединените щати. И единственото обяснение на този феномен е президентът Доналд Тръмп.
През двата месеца от втория му мандат ескалиращите мита и опитът му да разруши градената с десетилетия глобализация разклащат доверието в зелените пари, които вече 80 години имат привилегирована роля на световна резервна валута и ядро на финансовата система.
Американският долар е поевтинял към почти всичките 31 основни парични единици от началото на 2025-а, отнемайки грубо 3% от доларовия индекс, изчисляван от агенция „Блумбърг“ – най-слабият годишен старт от 2017-а насам. Докато цената на златото надхвърли 3100 долара за тройунция, а до средата на март търговците спекуланти са започнали да залагат срещу зелените пари за първи път след изборната победа на Тръмп през ноември 2024-а заради тревогите им, че промените в политиката ще тласнат най-голямото световно стопанство в рецесия.
„Вместо да бъде обичайният бастион на стабилност и първото по избор спасително убежище за актьорите на валутния пазар, щатският долар в момента изпълнява противоположната роля“, коментира Майкъл Браун – старши анализатор в лондонския офис на Pepperstone – един от най-големите валутни брокери в света.
Последният спад на зелените пари не е подкопал значително силата им, като се има предвид предишния им мощен ръст, подплатен от силната национална икономика и високите лихвени проценти. Не е изключено също американската валута да потегли отново нагоре, ако опасенията за охлаждане на ръста на глобалното стопанство насочат парите на инвеститорите към щатските държавни ценни книжа. Освен това щатският долар остава здраво укрепен като ключова световна парична единица, включена в резервите на мнозинството влиятелни централни банки и използвана за покупката на основни суровини като суров петрол, отчасти защото все още няма равностойни нейни алтернативи.
„Възходът и спадът на валутите не са явления, породени от факта, че е избран непредсказуем президент, който прави всичко възможно, за да унищожи глобализацията“, посочва Кармен Райнхарт – професор в Харвардския университет и бивш старши икономист на Световната банка. И допълва, че „доларът не е детронирал британския паунд като резервна валута за една нощ“.
Действията на Тръмп обаче разпалват продължително тлеещите дискусии по темата дали задграничните правителства трябва да ускорят усилията си да ограничат зависимостта си от щатския долар. Европейските лидери смятат тази опция като възможност да засилят ролята на еврото като създадат по-интегрирани и ликвидни пазари, които ще позволят на единната европейска валута да конкурира по-успешно зелените пари. В развиващия се свят пък група държави също периодично заявяват намеренията си да създадат обща валута, която да оспори доларовото надмощие.
Тръмп твърди, че иска да запази централната роля на долара на световната сцена и дори заплаши, че ще предприеме ответни действия срещу всяка държава, която се опита да отдели търговския си обмен от зелените пари. Същевременно, по време на предизборната си кампани, той каза, че би приветствал по-слаб долар, защото така произведените в Съединените щати продукти ще станат по-конкурентни. Което провокира спекулации, че Тръмп вероятно използва търговската война, за да принуди правителствата да сключат голяма сделка, която да постигне точно това. Тези цели обаче не са в синхрон с изолационния дневен ред на Белия дом и подхода за отчуждаване на съюзниците.
В анализ за клиентите си на 27 март Джейн Фоли – стратег в лондонския офис на „Рабобанк“, посочва, че търговските политики на Тръмп, оттеглянето от военните съюзи и периодичните заявки за овладяването на Гренландия или Канада „могат да ускорят тенденцията за дедоларизация и да подкопаят стойността“ на щатската валута. Джордж Саравелос от „Дойче банк“ пък предупреждава, че вероятността доларът да загуби статуса си на спасително убежище докато пазарите се настройват към новия геополитически ред „трябва да се вземе предвид като възможност“.
Засега обаче непосредствените последствия от митническата истерия изместват вниманието на финансовите пазари от подобни дългосрочни опции.
Американските борсови индекси паднаха отново през изминалата седмица, като S&P 500 загуби 2% от пазарната си оценка в рамките на последния работен ден на борсата и приключи седмичната си търговия на 28 март с котировка 5580.94 пункта – един от най-слабите дни за последните две години. DJIA пък потъна със 715 пункта (1.7%) до 41583.90, а NASDAQ Composite падна с 2.7% – до 17322.99 пункта.
На теория, повишаването на митата трябва да засили валутата като намали търсенето на вносни стоки и засили продукта на националната индустрия. Вместо това обаче доларът поевтинява заради размера на увеличенията, рискуващ да върне инфлацията и да забави растежа. Администрацията на Тръмп обаче засега отхвърля тези тревоги и твърди, че може и да има временни странични ефекти от програмата, включваща орязване на броя на правителствените чиновници и намаляване на разходите, което ще подмлади икономиката.
Въпреки всичко обаче Уолстрийт е разтревожен сериозно. Индексът S&P 500 е загубил 9% от пазарната си оценка от средата на февруари след един от най-силните си двугодишни възходи от 90-е години на миналия век след като се спука балона на интернет-компаниите. Същевременно, след като Тръмп влезе в сблъсък със съюзниците си за размера на разходите им за отбрана, Германия реши да поеме инициативата и да свали дълговите ограничения, което доведе до двуцифрен ръст на печалбите на европейските акции от началото на годината.
Икономистът от Калифорнийския университет в Бъркли Бари Айхенгрийн, който се занимава задълбочено със зелените пари, обаче успокоява, че централната роля на щатската валута, която защитава Съединените щати от дългови кризи заради търсенето на правителствени облигации, няма да бъде детрониран лесно. Просто защото американският дългов пазар е най-ликвидният в света и позволява на инвеститорите да търгуват големи порции ценни книжа без да влияят на цените. Все пак, той предупреждава, че възможността доларът да загуби статуса си на спасително убежище трябва да се обмисли сериозно.
В 12.39 ч. българско време на 31 март еврото се разменяше срещу 1.0824 щ. долара.
