Народното събрание прие на първо четене три законопроекта, свързани с въвеждането на личния фалит за физически лица. Предложенията са на „БСП – Обединена левица“, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и Министерския съвет. И трите проекта предвиждат възможност физически лица да обявяват несъстоятелност при неплатежоспособност, като се предлагат различни механизми и срокове за погасяване на задълженията, в зависимост от доходите, имуществото и добросъвестността на длъжника.
Законопроектът на „БСП-Обединена левица“ бе приет със 148 гласа „за“, един – „против“ и 52 – „въздържал се“. Този на ПП-ДБ бе подкрепен със 137 гласа „за“, 31 – „против“ и 30 – „въздържал се“. А текстовете на Министерския съвет бяха подкрепени на със 195 гласа „за“, нито един „против“ и девет – „въздържал се“.
Законопроектът на БСП-ОЛ предлага длъжникът да може да обяви несъстоятелност, ако не е изпълнил задължения едно или повече в размер на общо пет минимални работни заплати в продължение на най-малко 90 дни. В зависимост от финансовото му състояние, се предлагат три възможности: план за погасяване, осребряване на имущество или процедура при липса на активи и доходи. Погасяването на задълженията може да настъпи за срок от 1 до 18 месеца. Законопроектът на ПП-ДБ въвежда по-строги изисквания за добросъвестност, определя несеквестируемо имущество и дава правомощия на съда да налага ограничения върху действията на длъжника. При тях, минималният праг за неплатежоспособност е 24 минимални работни заплати и невъзможност дългът да се изплати в период от повече от 12 месеца. Предлага се задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник да се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на имущество с изтичане на 5-годишен срок от постановяване на решението за обявяване в неплатежоспособност.
Проектът на Министерския съвет залага на по-нисък праг за обявяване на фалит – над десет минимални работни заплати при просрочие от над шест месеца. Производството се открива с молба от длъжника и доказателства за неплатежоспособност и добросъвестност. Предвижда се назначаване на синдик, който управлява процеса – събира активи, предлага план за погасяване и осребрява имущество. Ако не бъде приет план за погасяване, съдът преминава към осребряване, като при добросъвестен длъжник задълженията се погасяват за срок от три до пет години. Въвежда се и публичен регистър към Министерството на правосъдието, в който ще се отразява информация за хода на производствата.
В началото на миналия месец парламентът отхвърли Законопроекта на несъстоятелност на физическите лица, предложен от „Възраждане“. Тогава от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ не участваха в гласуването.
А още преди обсъждането на законопроекта Стою Стоев от ПП-ДБ обърна внимание, че подобни законопроекти са предложени и от неговата парламента група, и от „БСП – Обединена левица“ и от Министерския съвет, заради което е по-уместно и четирите законопроекта да бъдат обсъдени заедно в правна комисия и след това в пакет да бъдат предложени на първо гласуване в пленарната зала.
