Американските акции олекнаха с 5.4 трлн. щ. долара само за два дни (3 и 4 април) след заявката на американския президент Доналд Тръмп да промени международния търговски ред със заробващи митнически ставки и последвалия отговор на Китай за ответни налози на целия американски внос от 34% (равни на реципрочните мита на Белия дом за страната), което задълбочи страховете от рецесия в световното стопанство.
Борсовият индекс S&P 500 падна с нови 5.97% в последния работен ден на седмицата след загубените 4.84% на 3 април, отнемайки общо 5.38 трлн. долара от пазарната му оценка след „Деня на освобождението“ на Тръмп, по сметки на финансовия екип на „Файненшъл таймс“, базирани на данна на FactSet.
Елитният DJIA е олекнал с 9.1% от 31 март до 4 април включително – най-дълбокият седмичен срив от началото на пандемията от КОВИД-19 преди пет години.
Акциите на технологичните компании, включително и на мастодонти като „Епъл“ и „Амазон“, също поевтиняха рязко, орязвайки над 20% от пазарната оценка на NASDAQ Composite от върховата й стойност в средата на декември 2024-а, вкарвайки индекса в низходяща територия.
Отвъд Атлантика, широкият европейски борсов индекс STOXX 600 загуби 8.4% през последните пет дни, а британският FTSE 100 – 7 процента. Азиатският индекс на MSCI поевтиня с 4.5% през същия период.
Пазарният смут показва за пореден път как плановете на Белия дом да въведе универсална митническа ставка от 10% на целия внос в Съединените щати и допълнителните далеч по-солени „реципрочни налози“ на най-малко 60 държави са разклатили доверието на инвеститорите и са провокирали опасения от забавяне на най-голямата световна икономика. Тези страхове се засилиха след като на 4 април Китай – най-големият износител на глобуса, обяви, че от 10 април ще облага с 34% целия внос от Съединените щати.
„Ако реципрочните мита не бъдат отменени на 9 април (когато Тръмп обяви, че влизат в сила), което не смятам, че ще случи, може да последва рецесия в Америка и в Европейския съюз“, посочва Аджай Раджадхякша – шеф на отдела за глобални проучвания в „Барклис“. И допълва, че „ако не се сложи много бързо край на тази световна търговска война, трябва да се очаква рецесия в Съединените щати още през тази година“.
Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл също предупреди на 4 април, че митата на Тръмп могат да доведат до „по-висока инфлация и по-нисък растеж“. „Вече става ясно, че повишението на митническите ставки ще е далеч по-голямо от очакванията …. което вероятно ще се отнася и за икономическия ефект“, каза Пауъл.
Преди неговото изявление, Тръмп призова банковия шеф да понижи кредитните разходи с коментар в социалната си медийна платформа, че „това ще е ПЕРФЕКТНОТО време“ да намали лихвените проценти. Стопанинът на Белия дом каза също, че Китай „СЕ Е ПАНИКЬОСАЛ – НЕЩО, КОЕТО НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛЯВА“, в отговор на плана на Пекин да отговори на американските налози със собствени високи мита. Коментарите на американския президент обаче не успяха да успокоят фондовите борси.
„Джей Пи Морган Чейз“ оряза прогнозата си за щатската икономика и обяви, че вече очаква БВП на страната да се понижи с 0.3% през 2025-а, на база последно тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата, при предишно предвиждане за ръст от 1.3 процента. Акулата от Уолстрийт допълва също, че „спадът на икономическата активност ще качи безработицата до 5.3 процента“.
„Ситигруп“ също намали прогнозата си за целевия растеж на Съединените щати от 0.6 на 0.1 процента през тази година. „Несигурността, обгръщаща икономическата перспектива на страната, е най-висока от разрива по време на КОВИД-19“, коментират банкерите. И допълват, че „модерна развита икономика никога не екачвала митата толкова рязко или бързо“.
Това мрачно настроение контрастира рязко със силния доклад за заетостта през март, публикуван на 4 април и показал, че през миналия месец по трудов договор са назначени 228 хил. работници, а безработицата е 4.2 процента.
Признак за задълбочаващото се безпокойство на пазарните играчи е бягството на инвеститорите от американските корпоративни облигации с по-ниска кредитна оценка и от други рискови активи и пренасочването им към по-сигурни убежища като американските държавни облигации. Продажбите набраха скорост след като банките „бомбардираха“ клиентите на хеджингови фондове с искания да преведат допълнителни средства след като портфейлите им бяха засегнати от пазарните турбуленции. Няколко компании, между които и финансовотехнологичната Klarna, пък замразиха планираните първоначални публични емисии на акции.
Засиленото търсене на по-сигурни активи свали доходността на десетгодишните държавни дългови книжа на Съединените щати до 3.86% – най-ниското й равнище отпреди избора на Тръмп, но приключи търговията си на 4 април на 3.99% – дневен спад от 3 пункта.
Индексът VIX, който следи очаквания размах на колебанията на акциите на американските фирми, наричан от Уолстрийт „мярка за страха“, е скочил с 15.1 точки – до 45.1 – най-високата му стойност от 2020-а насам.
