България е в сеизмична зона. София и околностите са в зона, която е с висока уязвимост от земетресения.
Не може да се предвиди точната дата и час, когато земята ще се разтресе, но все пак има изразена периодичнос, казва инж. Георги Кордов – специалист в областта, във връзка с вчерашното земетресение в Истанбул, пред БНР.
В Гърция и в Турция се готвят за голямо земетресение чрез оценка на сградния фонд, допълни още инж Кордов. У нас обаче нещата не стоят по този начин.
Повечето от сградите ни, строени след 60-те години на миналия век, са изрядни относно сеизмична уязвимост поне на ниво проект. Но какво се случва с останалите, особено тези в центъра на София? Те са строени през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век и след промените започва масовото преустройство на партерните им етажи с цел усвояване на помещенията като търговски и други обекти.
Според инж Кордов решението на този проблем е промяна в нормативната уредба: за всяко преустройство на партерен или надпартерен етаж трябва да се иска съгласието на етажната собственост. В момента това се случва само при първата промяна в сградата. Това е казус, който специалистът поставя не за първо път пред властите и обществеността.
Според проф. инж. Димитър Назърски – преподавател в Университета по архитектура строителство и геодезия, разковничето за подобряването на сеизмичната безопасност на старите сгради в столицата се крие в тяхната проверка и издаване на така наречените паспорти. Процедура, която струва от 500 до 1000лв.
Над 80% от старите сгради в страната са без мълниезащита. Това са по неофициална статистика данните, според инж. Христомир Иванов. Той сподели, че в началото, когато те са строени е предвидена и сложена такава защита, но след това, при ремонт на покрива тя не се поставя обратно. Темата обаче не бива да се неглижира.
Според инж. Иванов най-опасното в случая е, че без защита от мълнии са училищата и детските градини. При една добре проектирана защита, добавя още той, ще бъде предпазена не само сградата и фината електроника в нея, но също така прилежащите ѝ двор и спортна площадка или басейн. И проблемът не е в липсата на специалисти.
България е на трето място по производство на мълниезащитни уреди. Ние се нареждаме след Франция и Испания, но това не пречи ежегодно да има жертви загинали от мълния.
Според проф. Назърски е необходимо контролните органи да бъдат нащрек за тези детайли при строежа и ремонта на сгради. Новото строителство също страда от липса на мълниезащита.
Природните стихии и бедствия са непредвидими, но превенцията е това, което е в нашите ръце, а за момента в София тя е не е на необходимото ниво, според специалистите.
