Извън Китай най-влиятелният инвеститор в света на редкоземните метали несъмнено е Джина Райнхарт – най-богатата жена в Австралия. Макар тези елементи да заемат само малка част от нейното състояние на стойност 30 милиарда долара, тя е направила стратегически инвестиции чрез семейната си компания Hancock Prospecting в ключови компании извън Китай. Част от тях разширяват операциите си в САЩ – пазар с амбиции за независимост от китайската доминация в сектора.
Джина Райнхарт притежава 8.5% (317 млн. долара) от MP Materials – единствената действаща мина за редкоземни елементи в САЩ, разположена в Mountain Pass, Калифорния. Компанията изгражда завод във Форт Уърт, Тексас, за производство на магнити за General Motors.
Освен това, бизнес дамата държи 8.2% (430 млн. долара) в австралийската Lynas Rare Earths, която контролира добива от находището Mount Weld. Компанията отвори завод за преработка в Калгурли и с помощта на Пентагона строи съоръжение в Тексас. Други дялове на Райнхарт включват 10% в Arafura и 6% в Brazilian Rare Earths.
Икономически натиск и геополитика
На 71 години Джина Райнхарт не е просто пасивен инвеститор. Тя активно настоява за консолидация на индустрията, за да се конкурира тя по-добре с Китай. През 2023 г. бизнес дамата подкрепя сливане между MP и Lynas, което не се реализира. В отговор на американските мита, MP Materials временно преустановява износа към Китай.
САЩ предприемат контрамерки. Президентът Тръмп подписа Закона за енергийна извънредна ситуация, целящ ускоряване на вътрешния капацитет за обработка на редкоземни метали. Новата програма Fast-41 подпомага 12 проекта за добив на стратегически метали.
Джина Райнхарт, близка до Тръмп, купува имоти до него във Флорида и насърчава австралийците да „мислят като Тръмп“ – с мащаб и визия. Като наследница на Ланг Ханкок, тя поема управлението на боледуващата му компания през 1992 г. и я превръща в гигант, благодарение на минния комплекс Roy Hill, който генерира 1.8 милиарда долара за година.
Lynas и стратегията за независимост
След китайското ембарго през 2010 г. срещу Япония, Lynas се издига като алтернатива. С подкрепата на японския гигант Sumitomo, компанията покрива 60% от нуждите на Япония от редкоземни елементи. Заводът в Калгурли, струващ 800 млн. долара, започва работа в края на 2024 г. и изпраща продукция към съоръжение в Малайзия, което ще доставя суровина на бъдещия завод в Сийдрифт, Тексас.
Проектът в Тексас ще бъде финансиран с 300 млн. долара от Пентагона и включва мащабен химически процес за добив на диспросий и тербий. Lynas планира да произвежда 12 000 тона NdPr годишно – около 15% от световното търсене. Компанията отчита 85 млн. австралийски долара печалба и 37% ръст на акциите ѝ за година.
Конкуренцията с Китай
Конкуренцията с Китай крие сериозни рискове. Китайската индустрия, съсредоточена около Ганжоу, подбива цените и затруднява устойчивостта на алтернативните производители. Пример е заводът на Hitachi в Северна Каролина, който се проваля в конкуренцията и е продаден през 2020 година.
Затова подкрепата на Министерството на отбраната на САЩ е от ключово значение. Редкоземните елементи са от критично значение за отбранителни и високотехнологични системи – от изтребители и ракети до вятърни турбини и ЯМР апарати (ядрено-магнитен резонанс). Докато новите съоръжения на MP и Lynas не бъдат завършени, САЩ остават зависими от Китай за тежките редкоземни метали.
Австралийският резерв – коз срещу тарифите
Политиците в Австралия вече призовават за създаване на национален резерв от редкоземни елементи. Това би било стратегически актив не само за страната, но и за укрепване на позициите при бъдещи търговски преговори с Вашингтон. И разбира се – солидна подкрепа за Джина Райнхарт и нейната инвестиция от 800 милиона долара в индустрия, която става все по-геополитически важна.
