Първите 100 дни от обявената от американския президент Доналд Тръмп „Златна ера“ за Съединените щати бяха най-тежките за щатските борсови индекси от 70-е години на миналия век насам. Инвеститорите, които приеха буквално обещанията на 47-я американски президент и купиха скъпоценния метал, бяха възнаградени щедро. Докато онези, които го взеха насериозно и вложиха ударно средства в щатски ценни книжа и в зелените пари, останах разочаровани. Както и купувачите на американски държавни дългови книжа, разчитащи на статуса им на спасително убежище, който беше сериозно разклатен.
Щатските борсови индекси, които започнаха търговията си през втория мандат на Тръмп в близост до рекордно високите си котировки, приключиха първите 100 дни на управлението му с най-дълбокия спад след встъпването в длъжност на който и да било президент откакто Джералд Форд наследи на поста Ричард Никсън след оставката му през 1974 година. Щатският долар пък отслабна най-много откакто преди повече от 50 години Съединените щати премахнаха златния стандарт.
Златото обаче удържа и дори засили позициите си на спасително убежище от последна инстанция при кризи от всякакъв характер, бележейки рекорд след рекорд. А Bitcoin, въпреки тазгодишния си спад, успя да съхрани до голяма степен следизборните си успехи заради оптимизма от благоприятните политики на новата щатска администрация към криптовселената.
Каква е равносметката?
Борсовите индекси:
– DJIA е загубил 6.8% откакто на 20 януари Тръмп влезе в Белия дом. Това е най-слабият старт на президенството за индекса от началото на втория мандат на Никсън през 1973-а, по информация на Dow Jones.
– S&P 500 e поевтинял със 7.3% през същия период и също е с най-слабите 100 дни от втория мандат на Никсн.
– Високотехнологичния NASDAQ Composite е паднал с 11% – най-губещият старт за президенството на САЩ от пълвия мандат на Джордж Буш през 2001 година.
– Индексът Russell 2000, който следи движението на цените на акциите на по-малките фирми, е потънал с 13.2 процента. Това е най-слабият му в историята 100-дневен период след влизането на президентите в Белия дом.
Този 180-градусов обрат се случва след две поредни години от по над 20-процентен ръст и очакванията той да продължи. Вместо това, пазарите навлязоха в тежка турбуленция след като Вашингтон въведе наказателни мита на всяка държава, в която американските компании развиват дейност, някои от които впоследствие отмениха и смекчиха, но търговската война с Китай се задълбочи.
Тези сривове, в комбинация с агресивния подход на администрацията за депортиране на работници от други държави без документи и масовите уволнения на федерални служители, изнервиха инвеститорите и изпратиха S&P 500 в седмата му най-бърза низходяща корекция от 1929-а насам.
Щатският долар
Доларовият индекс е заличил около 9% от пазарната си оценка откакто Тръмп се върна в Белия дом и е напът да отчете най-голямата си месечна загуба от началото на 70-е години на миналия век.
През първите 100 дни от президентските мандати през последните десетилетия зелените пари се засилваха, като доходността им е била средно 0.9% между 1973-а когато Никсън започна втория си мандат и 2021-а когато Джо Байдън встъпи в длъжност.
По времето на Тръмп обаче валутния пазар, чийто дневен оборот се оценява на 7.5 трлн. щ. долара, беше разлюлян от 180-градусовите митнически обрати и постовете в президентската социална медия. И всяка друга валута със значимо търговско присъствие, която следи агенция „Блумбърг“, е поскъпнала към щатския долар след 20 януари, най-много – шведската крона, швейцарският франк и еврото.
Дори мексиканското песо и канадският долар са се засилили към зелените пари от 20 януари насам, въпреки най-агресивните търговски заплахи към тези страни, последвани от отлагания и преговори.
Държавните ценни книжа на Съединените щати
Най-драбатичните колебания разклатиха оценявания на 29 трлн. щ. долара пазар на американски държавен дълг през първите 100 дни от втория мандат на Тръмп.
Американските облигации поскъпнаха, сваляйки доходността на базовите 10-годишни книжа до 3.86% в началото на април след като Тръмп обяви набора си от реципрочни мита за почти всички търговски партньори и предизвика масово насочване на средства към спасителните убежища.
Този ентусиазъм обаче бързо се изпари в резултат на опасенията, че ескалиращата търговска война може да тласне Съединените щати в рецесия, и предизвика продажби на американски дълг. В резултат на което доходността на 10-годишните облигации скочи до 4.59 процента.
Тези пазарни колебания, подхранвани и от надапдките на Тръмп към председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, поставиха под съмнение качествата на сигурно убежище на американските ДЦК, смятани традиционно за „безрисков“ актив.
Кредитните пазари
Пазарите на кредити първоначално бяха вдъхновени след изборната победа на Тръмп през ноември 2024-а когато рисковите премии на корпоративния щатски дълг с инвестиционен рейтинг достигнаха най-ниските си стойности от 1998-а насам. Този ентусиазъм се оказа краткотраен след като митническите ставки на Белия дом потопиха дълговите пазари в най-тежкия срив след пандемията от КОВИД-19.
В дните след обявените на 2 април „реципрочни мита“ рисковите показатели за американския и европейския пазар на корпоративен дълг се повишиха най-силно от регионалната банкова криза отвъд Атлантика и колапса на швейцарската „Креди Сюис груп“ през март 2023-а. А допълнителната доходност над правителствените облигации, която инвеститорите искаха, за да задържат високорисковите книжа, скочиха в глобален план заради най-мощните продажби от март 2020-а.
Достъпът на компаниите до кредитиране от щатските дългови пазари де факто се оказа отрязан в продължение на дни, цените цените на облигации паднаха, разходите за търговия нараснаха, а експертите на „Блумбърг“ пресметнаха, че размерът на дълговите книжа в риск в световен мащаб се е раздул най-много за последните поне 15 месеца. Трусът беше толкова дълбок, че доста анализатори започнаха да се питат дали той няма да принуди Федералния резерв да интервенира.
Митническата пауза от 90 дни отслаби напрежението. И кредигополучателите от всякаква категория – от някои от най-големите банки на Уолстрийт до най-големите световни търговци на дребно – сграбчиха тази възможност за бързото набиране на нови заеми, преди изтичането на крайния срок на 9 август.
Криптовалутите
Bitcoin – виртуалната валута с най-голяма пазарна капитализация и звезсният актив на подкрепящата криптовселената президентска кампания на Тръмп – се бореше усилено да задържи първоначалната инерция. Въпреки това, тя е загубила над 7% от пазарната си оценка от 20 януари насам, по данни, събрани от агенция „Блумбърг“.
По време на предизборните си изяви Тръмп обеща да гарантира, че всички налични Bitcoin са „произведени в САЩ“ и да натрупа резерви от дигиталните пари. Президентът, който навремето беше убеден крипто-скептик, започна да подкрепя самоотвержено виртуалните активи в битката за Белия дом след тлъстите дарения на инвестиращите в цифрови инструменти.
Цените на Bitcoin все още са с 30% по-високи от равнищата си преди изборната победа на Тръмп.
Суров петрол
Котировките на суровия петрол паднаха, отчасти под влияние на заоблачаващата се икономическа перспектива на глобалното стопанство. Както и в резултат на решението на групата ОПЕК+ да започне да връща на пазара доброволно орязаните количества гориво, за да накаже онези членове на картела, които не изпълниха ангажимента си да намалят добива.
Фючърсните контракти на базовия сорт „Брент“ паднаха до 58.40 щ. долара за барел в първите дни на април, а в момента се търгуват в близост до 64 долара за барел.
Преди Тръмп да поеме управлението, петролът се котираше за малко под 81 долара за барел, но по-евтиното черно злато ще помогне на Белия дом да изпълни предизборното си обещание да понижи инфлацията и цените на горивата.
Злато
Златото е един от малкото активи, спечелили от пазарните трусове, предизвикани от митническата политика на новата щатска администрация. Жълтият метал регистрира 28 нови рекордно високи цени откакто Тръмп спечели изборите на 5 ноември 2024-а.
Първоначално рекордните стойности започнаха да падат заради опасенията на търговците, че и златото ще бъде впримчено в митата на Вашингтон. Скокът на търгуваните в Ню Йорк златни фючърсни контракти обаче помогна за подема на цените в глобален план след като търговците се втурнаха да прехвърлят все повече златни кюлчета в Съединените щати преди въвеждането на каквито и да било налози.
След краткото ценово затишие скъпоценната суровина отново тръгна нагоре заради статуса му на спасително убежище при кризи. Златните котировки надхвърлиха за кратко 3500 щ. долара за тройунция преди отново да тръгнат надолу в резултат на отслабващото засега търговско напрежение. Дори и при сериозния ценови спад на златото през последните сесии (в близост до 3300 щ. долара за тройунция) обаче металът конкурира S&P 500 като един от най-печелившите основни активи в света през последните пет години.
