“Лихвените плащания за първото тримесечие са в размер на 411 млн. лв. (една четвърт от планираните за годината и ръст от 18% спрямо същия период на 2024 г.)”, написа в свой анализ Министерство на финансите. И… уточни: „Увеличаващият се държавен дълг ще струва 1.65 милиарда лева за 2025 г. само за лихви!“.
Това припомни преди дни шефът на Фискалния съвет Симеон Дянков.
Защото обаче Министерството на финансите междувременно взе 4 млрд. евро нов дълг. По деветгодишната емисия са поети 2.25 млрд. евро при 3.95% лихва, а по 13-годишната – 1.75 млрд. евро при 4.3% лихва. Което означава нови 330 милиона лева лихви на година.
Богата държава – какво са по 1 млн. лева на ден нов дълг, възкликнаха финансисти. Много лошо финансово управление, добавиха те.
А беше време, когато дефицитът се лекуваше с излишъци – по 1-2 млрд. лева годишно. Това означава икономиката да работи толкова добре, че приходите да изпреварват разходите и да се задържи така без да се посяга към кредити и външни дългове и промени в данъците.
Дългът на подсектор „Централно управление“ възлиза на 47.771 млрд. лева към края на март, съобщават от финансовото министерство. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“ към БВП“ възлиза на 21.9 процента.
Това, разбира се, е успокояващо, защото България е с един от най-ниските стойности по този показател в Евросъюза. Има държави, които държат съотношението на нива над 100 процента.
Дългът ни дори бележи намаление от 181.1 млн. лева спрямо края на предишния месец февруари. На годишна база обаче увеличението е от приблизително 6.6 млрд. лева.
За сравнение към края на март 2024 г. номиналният размер на дълга на подсектор „Централно управление“ е възлизал на 41.178 млрд. лева или 20.6% от брутния вътрешен продукт, показва справка в сайта на финансовото ведомство.
Лошото е, че Европейската комисия стимулира все повече задлъжняване на държавите. Там продължават да смятат колко дълг да вземем за различни европейски инициативи и никъде анализ как ще ги връщаме.
Все по-комфортно се настанява идеята разходите за отбрана да се вадят от бюджетния дефицит.
Досега 16 страни-членки на ЕС са поискали дерогация за разходи за отбрана за 2025 година. Тоест, поне тези 16 ще имат дефицити около 4.5% от БВП. Румъния не е сред тях, а вече има дефицит над 8 процента. Затова пък Германия води групата.
„Подходът, който се предлага в момента, създава предпоставки за пренасочване на средства от една програма в друга, което е опасно за някои от ключовите социални политики, каквато например е кохезионната…“. коментира Цветелина Пенкова – евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и член на Комисията по икономика. Като поводът бе предстоящото приемане на доклада на бюджетната комисия на ЕП с послание към Еврокомисията за новия бюджет – да не се следва досегашния модел и да няма разделение на парите по пера.
По думите на Пенкова българската позиция е по-скоро скептична или негативна към този подход. Тя обясни, че така някои политики, които са изключително важни за нашата страна и региона, ще се влеят в един общонационален план и по неясни механизми ще се вземат решения как да се разпределят средствата, т.е. няма да има отделни финансови пера за всяка от програмите.
„Когато се създадат условия от някои от тези ключови социални политики да се взимат средства, за да бъдат пренасочвани към друг тип приоритети, това задава въпроса дали те всъщност са толкова важни, дали имат такова значение, дали трябва да останат с такава тежест в европейския бюджет.
Трябва да сме много предпазливи, за да не допускаме такива прецеденти, които в бъдеще могат да бъдат в сериозен ущърб на държави като България. Това не отменя значимостта и необходимостта за финанси и повече внимание към приоритета отбрана и сигурност. Когато говорим за отбрана и сигурност, е добре да разглеждаме тази политика в потенциала ѝ за развитие на индустриална база, да не си представяме само едно въоръжаване или общоевропейски армии“, отбеляза евродепутът.
„За мен това е притеснително, когато използваме един неуспешен инструмент и се опитваме да го приложим в така важния дългосрочен бюджет – 7-годишен е той и следващата рамка започва от 2028 година. Ние тук взимаме решения, които ще влязат в сила след 3 години и ще са в сила още седем. Това е 10-годишен хоризонт, който трябва да обезпечим с финансиране, което трябва да достигне до всеки регион и всеки европейски гражданин“, каза Цветелина Пенкова.
