Американският политолог, смятан за един от основателите на теорията за неолиберализма в международните отношения, авторът на концепцията за „меката сила“ Джоузеф Най почина на 89-годишна възраст. Това съобщи Училището по управление „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет.
„Джоузеф Най, почетен професор от Харвард, чиито идеи за природата на властта в международните отношения са повлияли на поколения политици, академици и студенти и са му спечелили слава като един от най-известните политически мислители в света, почина на 88-годишна възраст“, обявиха от университета.
Джоузеф Най е прекарал шест десетилетия като професор в Харвард,
разработвайки концепции за „меката сила“ и неолиберализъм, отбелязва училището.
При президента на САЩ Бил Клинтън (1993-2001 г.) Джоузеф Най е бил помощник-министър на отбраната и председател на Националния съвет по разузнаване. От 1995 до 2004 г. той е декан на Харвардското училище по управление. Разработената от него концепция за „мека сила“ предполага способността на държавите да постигат целите си без използване на военна сила и методи на принуда.
Най и неговият съавтор Робърт Киохейн придобиват популярност с книгата си от 1972 г. „Транснационални отношения и световна политика“, която обединява трудовете на учени, вярващи, че държавите не са единствените участници в международните отношения. През 1977 г. е публикувана книгата „Власт и независимост: Световна политика в развитие“, която полага основите на неолибералната школа по международни отношения.
Джоузеф Най е авторът на термина „мека сила“, който е разработен през 80-те години на миналия век
и се превръща в една от най-значимите концепции в световната политика, икономика и дипломация. Концепцията за „мека сила“ стана особено актуална след нахлуването на САЩ в Ирак.
Фокусът на Най е върху въпроси на външната политика, свързани с глобализацията и универсалната взаимозависимост, въоръжаването и разпространението на ядрени оръжия, политиката на САЩ спрямо Азия (особено Китай и Япония). Той разглежда и въпроси на управлението и властта както в рамките на държавата, така и на световната сцена в контекста на глобализацията и информационната революция. В Училището, носещо името на Кенеди, инициира изследователския проект „Управление за 21-ви век“, за да проучи причините за променящата се роля на правителствата в политиката и да направи съответни препоръки.
Според Най, в съвременния свят нараства недоверието не само към правителствата на националните държави, но и към социалните и политическите институции. Причините са: демистификацията на властта; промени в баланса между либертарианските (т.е. защитаващи приоритета на индивида, неговите права и свободи) и комунитарните (защитаващи интересите на отделните общности или обществото и неговите структури като цяло) ценности в полза на първите; ниска ефективност на държавната намеса в икономиката и други.
Работата на Джоузеф Най и неговите поддръжници положи основите на неолибералната школа
в международната политика. Именно той въвежда термина „мека сила“, който се превръща в една от фундаменталните теории в глобалната, световната политика, икономиката и дипломацията. През 2005 г. Дж. Най е признат за един от десетте най-влиятелни интелектуалци в Съединените щати в областта на международните отношения.
Някои от основните противници на Д. Най са неоконсерватори, което е съвсем естествено, като се има предвид, че самият той е един от основните идеолози на неолиберализма.
Неговата теория за „меката сила“ също понякога е критикувана.
Същността на тази критика е следната. Джоузеф Най вижда основното предимство на „меката сила“ пред военната или финансовата мощ на дадена държава в способността да привлече някого благодарение на ценностното съдържание на външната политика, а не на прост набор от материални лостове за натиск. Най разглежда три компонента, чрез които държавата е способна да упражнява влияние: култура (където е популярна, както е в случая с американската поп култура или френската висша мода), ценности (не само тяхното деклариране, но и тяхното придържане) и външна политика като такава.
Но заключенията на американския изследовател предизвикаха смесени реакции. Мнозина посочват, че американската публична дипломация често прилича на пропаганда, особено когато става въпрос за войната в Ирак. Самият Джоузеф Най многократно е критикувал официалната реторика на Държавния департамент на САЩ. Според учения, провалите в американската публична дипломация се обясняват именно с факта, че истинската „мека сила“, която Съединените щати притежават, се заменя от неефективна държавна пропаганда.
Няма конкретни книги или произведения за личността на Джоузеф Най. Самият Най обаче е написал художествената книга „Играта на властта“, в която, въпреки всички отричания на автора, външният вид и характерът на главния герой, както и отчасти на други герои на това произведение, са ясно базирани на неговата собствена личност.
