Конституционният съд не посегна на текст от Изборния кодекс, който ограничава тежестта на гласовете „Не подкрепям никого“. Делото е първото допуснато по искане на съдия от по-ниските инстанции – председателката на Административен съд – Пазарджик Веселка Златева. Тази възможност беше въведена с последните промени в основния закон, но всички опити дотогава за сезиране на КС от магистрати извън върховните съдилища удариха на камък.
Пробивът на Златева дойде в разгара на изборната кампания, макар и във връзка с местните избори. Става въпрос за изключването на гласовете „Не подкрепям никого“ при определянето на т. нар. общинска избирателна квота. Искането беше да бъде обявена частично за противоконституционна т. 14 от § 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, която определя общинската избирателна квота така: „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число“.
Оспорването е именно по отношение изключването на бюлетините по чл. 438, ал. 1, т. 7 от Изборния кодекс, сред които е вотът, отбелязан със знак „Х“ или „V“ и с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето „Не подкрепям никого“.
„Предмет на искането е установяване на противоконституционност на действащ закон, приложим по разглеждано от сезиращия съд дело, като вносителят е обосновал значението на произнасянето на Конституционния съд за изхода на делото. Твърдението за противоконституционност на оспорения закон се основава на „достигнатата убеденост на съда, изразена чрез приведени доводи“ като предпоставка за допустимост на искането“, констатират конституционните съдии. С добавката, че не са се произнасяли по този въпрос, както и че оспорената законова уредба не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз.
Мотивите на Златева по същество са за притиворечие на оспорената част от текста с конституционните принципи на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона, както и на всеобщо, равно и пряко избирателно право. Тезата й е, че изключването на тези бюлетини от уравнението ги обезсмисля напълно, правейки ги на практика недействителни, макар съгласно изборния кодекс да е тъкмо обратното.
„Гласоподавателите, избрали за свой вот „Не подкрепям никого”, са упражнили своето активно избирателно право, което поведение е различно от поведението на онези български граждани, които не го упражняват и в този смисъл е недопустимо да бъдат приравнявани като последица. Включването на този вот в общия брой действителни гласове, въз основа на които се формира общинската избирателна квота – макар по естеството си да е форма на отрицателен вот – ще завиши броя гласове, определящи квотата, като така ще легитимира с по-висока относителна тежест на всеки отделен мандат – посредством завишения праг, необходим за получаването му. Така гласът на избирателя, гласувал с „Не подкрепям никого”, не е равен по тежест на гласа на всеки друг избирател, гласувал за конкретна партия, коалиция или независим кандидат в конкретния изборен процес. Всъщност той се приравнява на неподаден глас и е лишен от всякаква тежест“, мотивира се съдия Златева.
В решението си КС напомня, че възможността да се гласува с „Не подкрепям никого“ беше въведена през 2016 г., когато законодателят регламентира, че гласуването у нас е задължително и въведе санкция – заличаване от избирателните списъци на тези, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид. Скоро след това обаче КС обяви санкцията за противоконституционна и задължителното уж гласуване увисна без наличието на негативни последици за негласуващите.
„Според установената практика на Конституционния съд принципът на равнопоставеност на гражданите пред закона като аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт „да третира „еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация, или не (Решение №11/2010 г. по к.д. №13/2010 г.; Решение №4/2021 г. по к.д. №1/2021 г.; Решение №10/2022 г. по к.д. №21/2021 г.; Решение №15/2022 г. по к.д. №10/2022 г.). Предвидената възможност да се гласува с бюлетина „Не подкрепям никого“ не поставя гражданите, избрали тази опция, в неравнопоставено положение спрямо тези, които са гласували за определена листа или кандидат, доколкото както едните, така и другите разполагат с еднаква възможност да изберат по какъв начин да упражнят избирателното си право (а предвид формалната задължителност на гласуването – и дали изобщо да го упражнят).
Невъзможно е обаче гласовете „Не подкрепям никого“ да бъдат отчетени по начина, по който се отчитат останалите действителни гласове, защото те по самото си съдържание изключват тази възможност, явявайки се не гласове „за“, а гласове „против“. Преброяването им в полза на определена листа или кандидат би било напълно несъответно на свободно заявената и подлежаща на зачитане воля на тези избиратели. Тези гласове се явяват измерител на негативния вот на гражданите и като такива представляват форма на обществен контрол върху политическите субекти, но не могат да бъдат трансформирани в политическа власт на определен кандидат, защото волята на съответните избиратели изключва именно този резултат.
Възприемането на разбирането, поставено в основата на искането на сезиращия съд, според което гласовете „Не подкрепям никого“, явявайки се действителни, следва да бъдат зачетени при определяне на изборния резултат за общински съвет, би придало на оспорената законова уредба последици, напълно противоположни на целения от законодателя резултат (да не се променя начинът на изчисляване на общинската избирателна квота), и така би подменило нейните съдържание и смисъл“, мотивира се КС, чиито членове Янаки Стоилов и Надежда Джелепова са подписали решението с особено мнение.
