Сегашният състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет се отърва от правомощията си, свързани с противодействие на корупцията в системата. Това стана след решение на Съда на Европейския съюз срещу безсрочното „право“ на съдебния инспекторат да работи след края на мандата си. Съдът на ЕС постанови, че това нарушава независимостта на съдиите и не е уредено в законодателството.
Актуалните съдебни инспектори надхвърлиха отдавна конституционно отредения им мандат, които изтече преди 5 години. Куп състави на Народното събрание гарантират това безобразие, а Конституционния съд го бетонира с тълкуване, че до избор на нов състав предишният изпълнява функциите. Това „несъщинско удължаване на мандата“ беше определено като защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации. Резултатът беше обаче точно обратният – тълкуването се разпростря и по отношение членовете на Висшия съдебен съвет, чийто мандата също изтече, но те остават на постовете си.
Така се стигна до сезиране Съда на ЕС от районния съдия Андрей Георгиев във връзка с искания на съдебния инспекторат за разкриване на банкова тайна по сметките на магистрати и членове на техните семейства. Той отправи питане до съда в Люксембург нарушава ли тази дейност на съдебните инспектори с изтекъл мандат „изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол“, а „ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?“.
Реакцията на съдебния инспекторат дойде във вид на позиция, в която се заявява в прав текст, че сегашният му състав преустановява дейността си по отправяне на предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати, както и по извършване на проверки за почтеност и конфликт на интереси. Именно тези правомощия са най-силно свързани с противодействието на съдебната корупция, към която съдебният инспекторат поначало никога не е искал да има отношение.
В сегашната ситуация остава функцията за проверки относно сроковете по делата, която от създаването на инспектората е традиционното оправдание за бездействие по антикорупционни сигнали. Същевременно от ИВСС подсещат парламента за законови промени, които изрично да уредят възможността да изпълнява всички свои функции и след изтичане на определения му мандат при липса на избор на нов състав. Това на практика би помирило конституционната уредба с нейното нарушаване без гаранции за спазването отстрана на парламента.
Публикуваме позицията на съдебния инспекторат без съкращения:
„На 30 април 2025 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнесе с решение, Inspektorat kam Visshia sadeben savet, по съединени преюдициални дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, ECLI:EU:C:2025:303. Делата са образувани по запитвания на Софийския районен съд, с които се иска от съда в Люксембург, по първия преюдициален въпрос да се установи, дали и при какви условия чл. 19, пар. 1, ал. 2 Договора на Европейския съюз (ДЕС) във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) допуска практиката на държава членка, според която членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет, които са избрани от парламента за определен мандат, и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, като извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси и предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед налагането на дисциплинарни наказания, могат да продължат да изпълняват функциите си след края на законоустановения мандат, докато парламентът не избере нови членове.
В своето решение, в отговор на първия преюдициален въпрос, съдът в Люксембург определи, че гарантирането на независимостта на съдиите не допуска практиката на държава членка, в рамките на която членовете на орган на съдебната система на тази държава членка, избрани от нейния парламент за определен мандат и натоварени с посочените правомощия, да продължават да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията мандат до избора на нови членове, когато продължаването на функциите им не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.
Инспекторатът обсъди последиците от решението на СЕС по отношение упражняване на правомощията на ИВСС на свое заседание, проведено на 08.05.2025 г., като се позова на поискано експертно становище от доц. д-р Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, гост-преподавател по защита на основните права във Факултета по право, политически науки и управление на Университета на Страсбург.
Преди всичко, ИВСС намира, че фактическото затрудняване или преустановяване на изпълнението на контролни правомощия на Инспектората за спазването на сроковете по съдебните дела от съдилищата, проверките за почтеност и конфликт на интереси, на имуществените декларации на магистратите, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта им, и отправянето на предложения до Висшия съдебен съвет за образуването на дисциплинарни производства срещу тях, ще създаде риск от криза по отношение на интегритета на магистратите, кадровото състояние и отчетността на системата. Рискът да се стигне до криза при функционирането на системата от органи на съдебната власт е реален. Практическото елиминиране на конституционно установен орган с важни контролни правомощия по отношение на органите на съдебната власт, няма как да не демобилизира магистратите да спазват сроковете, предвидени в процесуалните закони при разглеждане на делата и преписките.
Постановеното от СЕС решение по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 има за основна последица ограничаването на възможността ИВСС да упражнява някои от най-съществените му правомощия, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяването на нарушения на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност – правомощието на ИВСС по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати и по чл. 54, ал. 1, т. 8 ЗСВ да извършва проверки за почтеност, конфликт на интереси, установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, доколкото те пряко касаят ангажирането на дисциплинарната отговорност на магистратите. Същевременно тези правомощия са от решаващо значение за гарантиране спазването на професионалните задължения, придържането към правилата на професионална етика и спазването на почтеността, независимостта и безпристрастността в упражняването на магистратската професия.
В светлината на решението на СЕС се открояват двата основни въпроса, без разрешаването на които ИВСС би бил в невъзможност да упражнява някои от най-съществените си правомощия без да наруши правото на ЕС, а евентуалното им упражняване потенциално би довело до оспорване на приетите от ИВСС и други органи на съдебната власт актове на основата на правото на Съюза и решението на СЕС по съединени дела С-313/23, C-316/23 и C-332/23. Гарантирането на независимостта на магистратите и изискването за върховенство на правото, произтичащи от правото на ЕС, очертават ясно нуждата от избирането на нов главен инспектор и инспектори в ИВСС или приемането на необходимите изменения в законодателната уредба, чрез които да бъде изрично уредена възможността ИВСС да продължи да изпълнява функциите си и след изтичане на определения му мандат, като същевременно се поставят ясни времеви граници, в които е допустимо подобно „продължаване“ на мандата.
ИВСС разчита на отговорните и в интерес на българската държава действия на Народното събрание, за да се създадат необходимите гаранции за върховенството на правото и защитата на основните права на частноправните субекти в ЕС съобразно изискванията на чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС. До разрешаването на тези въпроси, ИВСС ще продължи да изпълнява конституционните си правомощия, при пълно съобразяване с решението на СЕС по съединени дела С-313/23, C-316/23 и C-332/23 и по начин, без да засяга независимостта на българските магистрати.“
