България трябвало да плаща дълговете на Италия и Франция в еврозоната, ако евентуално някога те имат нужда от помощ. Невярна и силно подвеждаща информация, коментира политологът Даниел Смилов. Подпомагането на държави с финансови трудности в еврозоната става по точно определен начин, добави той.
Тъй като цялата еврозона е с отличен кредитен рейтинг, тя може да вземе общ кредит на много ниски лихвени нива. Еврозоната е с по-малка обща задлъжнялост от САЩ и Япония, което й позволява много ниски лихви по дълга. Например задлъжнялостта й е около 80-90% от БВП, а на Великобритания е 94%, на САЩ е около 120%, на Япония – над 200 процента.
Механизмът се нарича EFSF – European Financial Stability Facility. Той беше изграден след гръцката криза, за да има ясни правила
кога се включва и да не зависи от политическата обстановка в отделни държави.
Освен това има и стриктни правила откъм задлъжнялост и бюджетен дефицит.
Парите, взети като общ кредит от еврозоната, се дават като нисколихвен заем на закъсалата икономика с малка печалба за еврозоната. Парадоксално, но еврозоната спечели малко пари от заемите, които например даде на Гърция. например. Гърция самостоятелно не можеше да вземе кредити на пазарите по време на кризата, но с помощта на еврозоната всъщност получи финансов ресурс на много, много ниски лихвени нива.
На практика
никой не е дал пари на гърците, за да им покрива дълговете.
Печелят и двете страни – и Гърция (която получава шанс да обслужва дълга си) и еврозоната (която по този начин демонстрира сила и стабилност).
Този модел може да работи, докато в еврозоната има доверие като цяло и докато общата й задлъжнялост не е на високи нива. Голям стабилизатор е Германия, която има публичен дълг под 70% от БВП (а самата Германия е около 40% от еврозоната).
Франция и Италия имат по-висока задлъжнялост, но тя е сравнима с тази на САЩ, а и двете държави самостоятелно обслужват дълговете си, не са търсили и нямат нужда от помощ от еврозоната.
През 2012 г. Марио Драги като шеф на ЕЦБ
спря спекулативния натиск срещу дълговите книжа на Италия
с едно съобщение – че ЕЦБ няма да позволи ликвидна криза в системата на търговските банки на ЕС. Оттогава и след приемането на редица допълнителни стабилизиращи механизми не е имало особено критична ситуация в еврозоната и гръцкия случай е по-скоро пример за успеха на механизмите, отбелязва Смилов.
Често се говори, че в еврозоната ще трябва да спасяваме другите страни. Но пропускаме, че и те ще ни спасяват при кризи, коментира и Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Българският евродепутат Радан Кънев също посочи, че еврозоната има по-нисък дълг към БВП (и по-нисък дефицит) дори и от Китай, вече две години. И
разликата тепърва бързо ще се увеличава в полза на Европа,
уточни той.
С членството в еврозоната България ще получи огромен допълнителен стабилизатор във финансовата си политика. Тя ще може да се възползва от описаните механизми, ако се налага. Но самият факт, че те съществуват, е огромен финансов плюс за страната и повдига нейния финансов и икономически статус. А оттам и сваля цената, на която се финансира на световните дългови пазари.
Колкото да Гърция, реалностите са доста оптимистични. Южната ни съседка планира да изплати заемите
от първата си спасителна програма 10 години по-рано от предвиденото
– ход, който ще облекчи дълговото й бреме в бъдеще. Това съобщи нейният министър на финансите Кириакос Пиеракакис. По думите му: „До 2031 г. дългът трябва да е зад гърба ни“.
Съгласно съществуващия график, последното погасяване на този набор от заеми беше предвидено за 2041 г., но сега правителството в Атина иска да изплати цялата сума до 2031 година. Страната вече е изплатила предсрочно някои от заемите си и планира да го направи отново през 2025 г., заяви и министър-председателят Кириакос Мицотакис.
Понастоящем
Гърция дължи 31.6 млрд. евро по т. нар. гръцки кредитен механизъм
от общо 52.9 млрд. евро първоначални заеми, отпуснати от държавите от еврозоната през 2010 -та.
Стъпката за предсрочно погасяване на допълнителните заеми се случва в момент, когато Атина преизпълнява фискалните си цели, което ще помогне за облекчаване на задълженията от 2032 г. нататък.
Бързото свиване на дълговото бреме на Гърция,
съчетано със силната икономика и преизпълнението на бюджета,
са сред причините, поради които кредитният рейтинг на страната възвърна инвестиционния си статут.
„Не планираме да прехвърляме сметката на следващото поколение!“, закани се финансовият министър Пиеракакис.
