Евтините сирене и салам, скъп дар от държавата, излязоха от пощите преди да са влезли там. Но мечтата на Пеевски е жива и правителството държи да я реализира. Земеделското министерство ще прави мрежа от „Магазин за хората“. Хладилниците ще се инсталират в магазинната мрежа на Централния кооперативен съюз.
За проекта държавата ще отпусне през бюджета 10 млн. лева.
„Нашият стремеж, е да направим една социално ориентирана търговия, като ще се стремим нито един български гражданин, най-вече в малките населени места, както възрастни хора и лица с увреждания, да нямат затруднения, когато придобиват стоки от първа необходимост. Дискриминацията към най-уязвимите групи от населението трябва да спре, защото смятаме, че към днешна дата я има“, обясни земеделският министър Георги Тахов.
„Всички 1500 магазина трябва да имат единна ценова политика. Ще следваме принципа на ниската надценка, за да може уязвимите целеви групи да се възползват от придобиването на стоки от първа необходимост. Магазинната мрежа ще покрива стоки от малката потребителска кошница и разбира се там, където няма достатъчно произведени български стоки, ще се предлагат и вноски“, уточни министърът.
Срокът за създаване на дружеството бе до месец от приемането на бюджета за тази година. Този срок отдавна изтече, но не се е чуло нещо да е направено.
До момента не сме видели и проектологото на държавната верига, направата на което е възложена на … ученици от София.
Остават обаче редица въпроси. Задава ги Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Кой ще работи в тези магазини? Смело е да допуснем, че хора, които днес са в бюрото по труда ще са в състояние да отговорят на потребностите на съвременните условия на търговия – снабдяване, поддръжка на електронни системи със стока, счетоводство…
Кой ще доставя стоките? За разлика от търговците на пазара, които могат да избират свободно доставчиците си, публичните организации имат задължение за провеждане на обществени поръчки. Тоест, за да се докара асортимент, сравним с този на търговска верига, ще трябва да се проведат стотици поръчки и да се намерят подходящи изпълнители, които да могат да захранят мрежата.
Остава отворен въпросът дали може да се намери българско производство при част от стоките, където днес на пазара доминира внос. Не е нужно да споменаваме и създадените чудесни възможности за корупция.
Ще има ли печалба? Заложените 10% надценка трябва да могат да платят за наема на търговска площ и заплатите на служителите, което изглежда практически невъзможно. В противен случай ще се наложи държавата да налива допълнителни средства в субсидирането на ниските цени на предлаганите в тези магазини продукти, за сметка на вече силно раздутите държавни разходи.
Много важен е и въпросът „Как се запазва конкурентната пазарна среда?”. Намесата на държавата на който и да било пазар създава съмнения за конкуренцията в него. Комисията за защита на конкуренцията ще трябва доста подробно да разгледа дали търговска верига, зад която седи цялата финансова мощ на държавата и декларира, че иска да се занимава с дъмпинг, не е нелоялен играч, предупреждават от ИПИ.
Вторият опит държавата да вкара социализъм в търговията на дребно се случва точно две години след като парламентът окончателно закри неработещата Държавна петролна компания.
Тя бе създадена в края на третия кабинет на Бойко Борисов с помпозната идея да съхранява запаси с горива вместо Държавния резерв и да изгради верига от близо 100 държавни бензиностанции като конкуренция на частните търговци. Тогавашните управляващи се аргументираха, че по този начин пазарът на течни горива ще бъде балансиран, т.е. конкуренцията на държавните бензиностанции ще свали цените. Но създаването на държавното дружество получи много критики и след падането на ГЕРБ от власт то така и не заработи.
Три години назначените в него над 30 души шефове и служители получаваха заплати. Само за 2022 г. в бюджета беше заложен трансфер към Държавната петролна компания от 815 000 лева.
