Смъртността в България е най-високата в Европа, а детската смъртност е 1.5 пъти по-висока в сравнение със средните стойности на Стария континент, съобщава БТА, позовавайки се на резултати, предоставени от Института за изследване на населението и човека – Българската академия на науките (ИИНЧ – БАН).
През миналата 2024 г. в страната ни са починали 100 736 души и смъртността е била 15.6‰, сочат данните. Въпреки че спрямо 2018 г. (16.2‰) смъртността бележи лек спад, тя остава най-високата в Европа, където средният общ коефициент на смъртност е 10.8‰ за 2023 година.
Между 1960 г. и 2023 г. продължителността на живота в България е нараствала с приблизително една година на всеки 10 години и към 2023 г. е достигнала 75.8 години. Това означава, че очакваната продължителност на живота се е върнала и дори слабо превишава достигнатите равнища преди пандемията от COVID-19. Въпреки това животът се е удължавал по-бавно в сравнение с другите страни в Европа, където очакваната продължителност на живота е 81.4 години през 2023 година.
Значителен принос за удължаване на живота има намаляването на детската смъртност в България, която през 2024 г. е най-ниска, откакто този показател се измерва, а именно тя е 4.5‰, показват още данните на института. Въпреки това тя е 1.5 пъти по-висока в сравнение със средното за Европа.
Наблюдават се отчетливи регионални различия между областите в страната като през 2024 г. областта с най-нисък общ коефициент на смъртност е София – град (11.3‰), а с най-висок е Видин (24.3‰). Смъртността в селата е 1.5 пъти по-висока (20.7‰) в сравнение със смъртността в градовете (13.8‰). При детската смъртност различията са още по-големи, като детската смъртност в селата (7‰) е близо 1.7 пъти по-висока в сравнение със същия показател градовете (4.2‰) през 2023 г., допълват още от Института.
