Не мога да реша една задача. Ето условието й. В една държава имаме следната ситуация:
1. Брой на пенсионерите – 2.04 млн. души
2. Брой на работещите на трудови договори – 2.3 млн. души
3. Държавна администрация – 98.9 хил. души
4. Бюджет на НОИ – 24 млрд. лв.
5. Дефицит в бюджета на НОИ – 50 процента
Въпрос: „Ако синдикатите са против увеличаване на възрастта за пенсиониране, а работодателите са против увеличаване на осигурителните вноски ще падне ли Валутният борд?“
С подобна напълно сериозна закачка занимава последователите си във „Фейсбук“ финансистът Бисер Манолов.
Едва ли някой ще се наеме да търси неизвестното, но от друга страна може да се поогледат известните в уравнението, в смисъл доколко константни са и могат ли да бъдат ревизирани.
На първо място бие на очи броят на държавните чиновници – почти 100 000 души.
Тук се намесва Пенчо Пенчев, професор по Стопанска история в УНСС:
„Тежката бюрократизация на българския стопански и обществен живот е с дълбоки и силни корени. В статия от 1928 г. се твърди, че страната е по-бюрократизирана от Франция. Във Франция тогава е имало 5 чиновници на 1000 души население, а у нас – 32-ма”. Пенчев цитира Варненски търговски индустриален вестник от 9 март1928 година.
По този показател явно сме „отличници” от време оно и продължаваме тренда.
Можем да си представим държавните пенсии и като един басейн, който обаче се пълни все по-слабо от една тръба – тази на осигуровките и се прибягва до резервния маркуч на данъците. Което прави задачата да се прогнозира някакъв краен резултат много трудна. Затова всяка година първо се одобрява индексацията – по „швейцарското правила” или по някакви наши си правила, а след това се умува откъде ще се намерят пари. Впрочем това е лесно – като се ореже вечния буфер на капиталовите разходи. Което обаче обрича българите на живот в некомфортна среда – необлагородени селища, опасни пътища, а и лоши условия за правене на бизнес, защото държавата отсъства като партньор.
Така стана и с бюджета за тази година. Разходите за пенсии през 2025-та се очаква да бъдат над 24 милиарда лева или малко над 11% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Те са с близо два милиарда и половина повече спрямо 2024 година.
Финансовият министър Теменужка Петкова оповести какво се предвижда занапред, за да се пълни басейна: „Увеличение с един процентен пункт на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ от първи януари 2027 година и с два процентни пункта от първи януари 2028 година. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период – съответно от първи април 2025-та на 4130 лв., за 2026-та на 4430 лв., за 2027-ма на 4730 лв. и за 2028-ма – 5030 лева“.
Такова увеличение от около 3 процентни пункта е бреме за гражданите и бизнеса, но пък не се пипат свещените крави – държавните служители, които не знаят какво е осигуровка.
И какво се получава като резултативна величина. Общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на ДОО към февруари 2025 г. възлиза на 2. 233 млрд. лева. Приходите са с 241.3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо отчетените разходи обаче възлизат на 4.261 млрд. лв., като увеличението спрямо 2024-та е с 409.6 млн. лева. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат тези за пенсии, които са в размер на 3 821. 8 млн. лева. Спрямо същия период на 2024 г. разходите за пенсии са с 443.5 млн. лв. – с 13.1%, повече.
Обобщено: приходите от осигуровки са почти два пъти по-малко от разходите.
С други думи и по-нагледно казано от депутата Хасан Адемов: 100 работещи издържат 71 пенсионери. До 2050-та 100 работещи ще издържат 100 пенсионери. Един път през осигуровките си и втори път – чрез данъците си.
Но наливането на пари в нереформираната система само задълбочава проблемите. А те имат ясни, но непопулярни решения. Формулира ги Юрий Станчев, човек от реалната икономика, шеф на картов оператор:
1. Въвеждане на задължение осигуровките за държавните служители да се заплащат от тях. (Те няма как да се скрият, защото заплатите са им на светло).
2. Намаляване на полагаемите почивни дни на 10 работни дни за година, приложимо за всички.
3. Ударно вдигане на възрастта за пенсиониране за всички на 69 години.
4. Спиране на Ковид добавките и индексациите и разпределяне на пенсии до размера на средствата в НОИ за текущата година.
Чрез тях може и да се намери верният отговор, който търси Бисер Манолов. Е, да де, само че в сегашните популистки времена, тези мерки са неприложими.
