Депутатите попълниха състава на Комисията по досиетата с официалното наименование – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
За председател бе избран досегашният председател на ДАНС – Пламен Тончев, издигнат от ГЕРБ-СДС. „За“ кандидатурата му гласуваха 120 депутати (61 от ГЕРБ-СДС, 28 от ДПС-НН, 17 от БСП-ОЛ, 14 от ИТН). „Против“ бяха 78 депутати (27 от ПП-ДБ, 28 от „Възраждане“, 13 от ДПС-ДПС, 10 от МЕЧ) „Въздържал се“ гласуваха петима депутати (двама от ПП-ДБ и трима от ДПС-ДПС).
Пламен Тончев е роден през 1970 г. в гр. Враца. През 1994 г. завършва виеше образование във ВВУАПВО „Панайот Волов“ – гр. Шумен с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“. Професионалната му кариера започва в Националната служба „Вътрешни войски“ – МВР. Професионалният си път продължава в Национална служба „Сигурност“ – МВР, по-късно в сектор „Борба с организираната престъпност“ в ОДМВР – Враца.
От 2009 до 2020 г. заема длъжността директор на Териториална дирекция „Национална сигурност“ – гр. Враца. По предложение на Министерския съвет с указ № 148 от 26 май 2021 г. на президента на Република България е назначен на длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Господин Тончев има дългогодишна служба в структурите на Министерството на вътрешните работи и в Държавна агенция „Национална сигурност“. Награждаван за отлично изпълнение на професионалните си задължения.
За заместник-председател бе избран бившият омбудсман и конституционен съдия Константин Пенчев, който също бе издигнат от ГЕРБ-СДС. По време на обсъжданията Божидар Божанов от ПП-ДБ обяви, че ще подкрепят кандидатурата му, защото по време на сезирането на Конституционния съд за конституционната реформа той я е подкрепил. Божанов изрази учудването си защо той не е бил предложен за председател на комисията. „За“ неговата кандидатура гласуваха 135 депутати (61 от ГЕРБ-СДС, 16 от ПП-ДБ, 28 от ДПС-НН, 15 от БСП-Обединена левица, 15 от ИТН). „Против“ гласуваха 61 депутати (9 от ПП-ДБ, 27 от „Възраждане“, 15 от ДПС-ДПС, 10 от МЕЧ). „Въздържал се“ гласуваха 6 депутати (5 от ПП-ДБ и един от ДПС-ДПС).
Константин Пенчев е роден в София. Завършил е „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 година. Господин Пенчев е бил младши съдия в Софийски градски съд; председател на Районен съд – гр. Своге; съдия в Софийски окръжен съд; заместник-председател на Софийски окръжен съд; адвокат в Софийска адвокатска колегия; председател на Върховния административен съд; народен представител в 39-тото Народно събрание; омбудсман на Република България и конституционен съдия.
За секретар бе избран Пламен Костов, издигнат от „БСП-Обединена България“. „За“ гласуваха 119 депутати (60 от ГЕРБ-СДС, 27 от ДПС-НН, 17 от БСП-ОЛ, 15 от ИТН). „Против“ бяха 67 депутати (14 от ПП-ДБ, 28 от „Възраждане“, 15 от ДПС-ДПС, 10 от МЕЧ). „Въздържал се“ гласуваха 16 народни представители (15 от ПП-ДБ и един от ДПС-ДПС).
Пламен Костов притежава юридическо образование, завършил е право във Великотърновския университет. Има магистратура по „Икономика и управление на бизнеса“ в Тракийския университет – Стара Загора. Има опит като адвокатски сътрудник и юрисконсулт.
За членове бяха избрани двамата кандидати, издигнати от ГЕРБ-СДС – Александър Йорданов и Георги Костов, двамата кандидати, номинирани от БСП-Обединена левица – Кирил Кирилов и Севдалина Червенкова-Минкова, и двамата кандидати, посочени от ИТН – Владимир Владимиров и Емил Трифонов.
Кои са новите членове в Комисията по досиетата
Александър Йорданов е роден през 1952 г. в град Варна. През 1976 г. се дипломира като магистър във Висшия педагогически институт в град Шумен, специалност „Българска филология“. На първите демократични избори за VII Велико народно събрание, проведени на 10 юни 1990 г., е избран мажоритарно за народен представител от III Варненски избирателен район. Бил е народен представител в 36-тото, 37-то и 38-то Народно събрание. През ноември 1992 г. е избран за председател на 36-тото Народно събрание.
През 1998 г. с указ на президента на Република България е назначен за извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Република Полша, а година по-късно акредитиран и като пръв български посланик в Литва, Латвия и Естония. През 2001 г. с указ на президента е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Република Македония (днес Република Северна Македония). По време на четиригодишния си мандат (2001-2005) осъществява редица инициативи в дипломатическата и културната сфера.
През 2010 г. се хабилитира като доцент. В периода 2010 – 2016 г. ръководи департамент „Обществени и хуманитарни науки” на новосъздадения Европейски политехнически университет и преподава дисциплината „Европейски ценности и култура“ на български и чуждестранни студенти.
В периода 2013 – 2018 г. ръководи от страна на Института за литература при БАН научния проект с Македонската академия на науките „Европейски ценности в българската и македонската литература на XX век“. През 2019 г. е избран за член на Европейския парламент.
Георги Костов е роден в Хасково. По професия е машинен инженер. Професионалният му път минава в системата на Министерството на вътрешните работи. Последователно той заема
различни длъжности, като инспектор в СДВР; началник сектор „Криминална полиция“ към СДВР; директор на ОДМВР – Благоевград; директор на ОДМВР – Бургас; заместник-главен секретар на Министерството на вътрешните работи. За периода от месец май 2017 г. до май 2021 г. г-н Костов е директор на Агенция „Митници“.
Кирил Кирилов е завършил висшето си образование в Европейския колеж по икономика, бакалавърска степен. Магистърска степен е завършил във Варненския свободен университет през 2014 г. със специалност „Политически мениджмънт“. Според представилия го депутат от БСП-Обединена левица Илиян Йончев Кирилов има богата административна подготовка.
Севдалина Червенкова-Минкова е съдия с 37-годишен стаж в съдебната система. Специализирала е в областта на гражданско-правната и административно-правната материя. Последователно е била съдия в Софийски районен съд, Софийски градски съд. Към момента е съдия във Върховния административен съд, председател на съдебен състав. Ползва английски и руски език.
Владимир Владимиров е роден през 1973 г. в гр. Лом. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Информационни и управляващи технологии от ВХТМУ, гр. София. Работил е в различни сфери в частния сектор, като висш и среден мениджмънт. Има опит в работата в екип и управление на хора.
Емил Трифонов има завършено виеше образование в Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността
„Стопанско управление“. Член е на Интернационалната полицейска асоциация“ от 2002 г. до
момента. Има дългогодишен опит в сферата на опазването на обществения ред при масови
мероприятия.
Парламентът не подкрепи кандидатурата на Стефан Тафров, предложен от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ за член на Комисията по досиетата.
Стефан Тафров е роден през 1958 г. в София. Завършил е журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Той е български дипломат, политик, журналист и преводач, един от основателите на СДС и на вестник „Демокрация“, първият завеждащ отдел „Международен“ на СДС и първият външнополитически съветник на президента Желю Желев, посланик в Италия, Англия, Франция и два пъти в ООН – Ню Йорк, два пъти заместник-министър на външните работи.
По време на дебатите Атанас Атанасов, от предложилата го парламентарна група на ПП-ДБ, се извини на Стефан Тафров за всичко, на което е станал свидетел в пленарната зала. Той имаше предвид най-вече грозните нападки от страна на депутати от „Възраждане“ заради слухове за сексуалната му ориентация. От парламентарната група на Костадин Костадинов поискаха и прегласуване на кандидатурата на Тафров, за да има в комисията и представител на ЛГБТ общността. „За“ кандидатурата му гласуваха 29 депутати (29 от ПП-ДБ), „Против бяха“ 118 народни представители (24 от ГЕРБ-СДС, 28 от „Възраждане“, 28 от ДПС-НН, 11 от БСП-ОЛ, двама от ДПС-ДПС, 15 от ИТН, 10 от МЕЧ). „Въздържал се“ гласуваха 40 депутати (35 от ГЕРБ-СДС и 5 от „БСП-Обединена левица“).
Не бяха подкрепен и кандидатът на ДПС-ДПС – бившият министър на отбраната Николай Цонев.
„Величие“ не участваха в гласуването на състава на Комисията по досиетата.
