За последните три години броят на самоотводи на съдии е малко над 60 000, алармират от Института за пазарна икономика (ИПИ). Те отчитат в свой анализ, че само за 2024 г. броят им надхвърля малко над 25 000 и представлява нов рекорд. За първите 4 месеца от 2025 г. те вече са 11 325 случая на самоотводи. Предвид друг анализ на ИПИ – за човешкия капитал в съдебната система, може да пресметнем, че в България има около 2200 съдии.
От ИПИ поясняват, че възможността за отвод по конкретно дело не е нещо лошо – дори напротив, – то е гаранция за справедлив съдебен процес, защото дава шанс при основание за съмнение в безпристрастността на даден съдия, той да бъде отстранен от състава на дадено производство.
Проблемът обаче е, че има тревожен и устойчив ръст на самоотводите на съдии в България. Други притесняващи обстоятелства са впечатляващата разлика между броя на отводите, поискани от страните по дела, и самоотводите, както и липсата на мотиви – в множество случаи, включително по дела, привлекли медийно и обществено внимание, мотивите за самоотвод липсват или са неясни. Обикновено се свеждат до посочване на законова разпоредба без позоваване на конкретни факти и обстоятелства, водещи до пристрастност, отбелязват експертите от Института за пазарна икономика.
От ИПИ допускат, че липсата на мотиви не е еднозначна – може да се дължи както на пропуски от страна на съдиите, така и на дефицити в проектирането и функционирането на Регистъра (което възпрепятства пълнотата и прозрачността на въведената информация).
Правните експерти на ИПИ са регистрирали и териториална концентрация на самоотводите – въпреки че в абсолютна стойност броят им е най-висок в София (следвана от Бургас, Плевен и Варна), анализът по относителен дял спрямо общия брой дела разкрива най-висока честота на самоотводи в Административен съд Бургас (48% от делата за разглеждане), следван от Окръжен съд Плевен (35-37%) и Окръжен съд Варна (30% по граждански дела).
Според ИПИ самоотводите са индикатор за системни дефицити в администрирането на съдебната
власт (подбор, атестация, обучение). Експертите обръщат внимание на четири възможни причини за самоотводите:
Първата е свързана с така наречените кверoланти – лица, злоупотребяващи с процесуални права и заливащи съда с множество жалби/дела срещу и твърдения за пристрастност на съдиите. От ИПИ признават, че в Софийски градски съд (СГС) това е хроничен проблем. Ищците
са ограничен брой, но тяхната хиперактивност обуславя наличието на няколко хиляди висящи дела, по които не се извършват процесуални действия години наред поради постоянни отводи.
За така наречените квероланти съдебните производства се превръщат в кауза, обсесия или форма на компенсаторна активност, насочена срещу институция, която възприемат като източник на несправедливост, а не е търсене на правосъдие по конкретен казус.
Втората възможна причина е липсата на ефективна и последователна институционална подкрепа за съдийската независимост, включително и защита от неоснователни проверки или натиск от други
органи или власти. Въпреки конституционната гаранция за независимост, на практика, съществуват случаи, в които съдии се оказват обект и на специални разузнавателни средства. Дори проверките да завършат без държавна санкция, лични данни и информация за съдии вече са събрани и могат да се ползват недобронамерено.
Третата възможна причина за самоотводите е липсата на лична устойчивост или зрялост.
Четвъртата причина е желанието на съдията да не се натоварва прекомерно с по-сложни и деликатни казуси.
Каквато и да е причината, срочността и качеството на правораздаването се влошава, а по наказателни дела има риск както от повторна виктимизация, така и за безопасността на жертвите на престъпления. Отделно от това се компрометира принципът за случайно разпределение на делата; създават се условия за неравномерна натовареност между съдиите; съдебният процес се оскъпява; създава се възможност за „купуване“ или избор на избор на съд. Всички тези негативни резултати могат да се обобщат с ограничен достъп до или отказ от правосъдие и до сриване на доверието в съдебната власт.
От ИПИ препоръчват три конкретни решения на проблема със самоотводите:
1. Задълбочен институционален анализ за причините и последиците от големия брой немотивирани самоотводи и лесно постигнати отводи, обхващащ цялата страна.
2. Промени в процесуалните закони, които да въведат възможност за колегиален контрол
върху самоотводите. Такава мярка би позволила по-голяма прозрачност и превенция
срещу злоупотреби, без да накърнява независимостта на съда. Това е практика, която според проучване на ИПИ се прилага в други държави членки на Европейския съюз;
3. Гарантиране на физическия интегритет и безопасността на съдии – включително чрез назначаване на ефективна охрана. Така ще има реакция на натиска, целящ тяхното отвеждане с цел манипулиране на изхода на делото.
