Турският президент Реджеп Тайип Ердоган свика специален правен екип, който да изготви нова конституция. Турският лидер обясни необходимостта от нея, като заяви, че основният закон в сегашната си версия е наследство от ерата на военния преврат, извършен от генерал Кенан Еврен през 1980 г., и следователно се нуждае от модернизация.
Критиците обаче смятат, че по този начин Ердоган се опитва да създаде законодателна основа за преизбирането си. Настоящото законодателство не предвижда номинирането на действащия президент за трети мандат.
Реджеп Тайип Ердоган направи изявление относно предстоящите конституционни промени на 27 май по време на реч пред членове на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Той информира своите съпартийци, че е свикал екип от десет юристи, за да изготвят нов основен закон.
Според турския президент настоящата конституция, приета през 1982 г. и впоследствие изменена, все още „носи наследството от периода на превратите“.
Президентът имаше предвид, че
конституцията е приета по време на управлението на генерал Кенан Еврен,

който свали гражданското правителство на Турция с военен преврат на 12 септември 1980 г. и управлява Турция като президент в периода 1980 – 1989 година.
„Нова, гражданска конституция, ще ни даде възможност да се очистим от това завинаги“, подчерта турският лидер. „Решени сме да създадем нова конституция, която ще се превърне и в средство турската политика да докаже своята зрялост и ще включи в нея пълен списък със свободи, отразяващи универсалните стандарти.“ Същевременно президентът Ердоган мотивира необходимостта от конституционни промени с факта, че Турция продължава да прилага стратегията си за борба с тероризма, най-важният етап от която беше саморазпускането на Кюрдската работническа партия.
Противниците на президента Ердоган смятат, че борбата срещу наследството на покойния генерал Еврен, осъден на доживотен затвор през 2014 г., се е превърнала само в претекст за създаване на нова конституция, която би проправила пътя за преизбиране на настоящия държавен глава. Настоящият основен закон, който беше изменен през 2017 г., за да се създаде президентска система на управление в Турция вместо парламентарна, ограничава правото на държавния глава да се кандидатира за трети път. Ердоган, който беше преизбран през 2023 г., вече е изчерпал целия си законово разрешен лимит.
Публично турският президент заяви, че иска да инициира конституционни промени не в свой интерес, а в интерес на нацията.
„Няма да бъда преизбран или да се кандидатирам отново. Нека създадем наши комисии, да създадем гражданска конституция възможно най-скоро и да я представим на нашия народ“, каза г-н Ердоган на 22 май, завръщайки се от форума на Организацията на тюркските държави в Унгария.
Има обаче основания да се смята, че
турският лидер остава тактически неясен по въпроса за политическите амбиции.
Миналата година съюзникът на Ердоган в парламентарната коалиция – председателят на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели, изрази идеята за промяна на конституцията, за да се удължи за неопределено време властта на настоящия президент. „Не би ли било естествено и правилно да изберем отново нашия президент, ако тероризмът бъде изкоренен, инфлацията бъде подложена на силен удар и Турция си осигури политическа и икономическа стабилност?“, попита риторично политикът.
Както отбелязва изданието „Тюркие“, за членовете на ПСР няма да е толкова лесно да изменят конституцията. Необходима е подкрепата на поне 360 (от 600) членове на Великото народно събрание (парламента), за да се организира всенароден референдум, или 400 гласа за директно приемане на основния закон. Това не може да бъде направено само със силите на управляващата коалиция, подчертава „Тюркие“.
Ако обаче Ердоган иска да бъде преизбран, той ще може да го направи съвсем законно и без да приема нова конституция.
Член 116 от действащия основен закон на страната дава на настоящия президент „извънредна“ възможност
да се кандидатира за трети път, ако по време на втория му мандат Великото народно събрание по някаква причина обяви предсрочни президентски избори.

Една от основните опасности за Ердоган по пътя към „доживотно“ президентство вече е елиминирана: популярният опозиционен лидер, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, е в затвора от 19 март и, очевидно, ще бъде лишен от възможността да се противопостави на властите на изборите.
(по материали от чуждестранния печат)









