С пълно единодушие – със 194 гласа „За“ депутатите гласуваха решение за напредъка на Република Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз, внесено от Тошко Йорданов и Станислав Балабанов от ИТН, от Йорданка Фандъкова и Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и от Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“.
Решението включва осем точки:
1. България остава напълно ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и призовава властите в Република Северна Македония също да изпълняват стриктно поетите от тях договорености.
2. Подчертава, че всякакви опити в рамките на форматите и институциите на ЕС да се предоговорят, заобиколят или пренебрегнат елементи от постигнатите договорености, са неприемливи.
3. Подчертава, че европейският консенсус е договореност между страната – кандидат за член на ЕС, от една страна, и Съюза като цяло, от друга, поради което не представлява двустранен въпрос.
Припомня, че европейският консенсус се основава на Заключения на Съвета от юли 2022 г., преговорната рамка на Република Северна Македония и съвместните протоколи между България и Република Северна Македония по прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 година.
4. Призовава институциите на ЕС да продължат усилено с действията си за гарантиране правата на българите в Република Северна Македония, както и тези на останалите общности, включително на правото им да съхраняват и да развиват своето културно-историческо наследство, език, родова памет и идентичност; и да възприемат инклузивен подход по отношение на чувствителните въпроси за националната идентичност в многоетническото общество на Република Северна Македония.
5. Призовава международните организации да съблюдават стриктно за прилагането на най-високите стандарти в сферата на опазването на правата на човека в Република Северна Македония, да реагират и да взимат съответните мерки в случаите на насилие, дискриминация, език на омразата, оказване на институционален натиск или други форми на репресия срещу българите или представителите на други общности в Република Северна Македония.
6. Очаква, в изпълнение на европейския консенсус от 2022 г., Република Северна Македония да разработи и да представи целенасочен План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, съпътстващ Пътната карта по Върховенството на правото. Този план, чието изпълнение ще се проследява през целия присъединителен процес на Северна Македония към ЕС, следва да съдържа ясни, измерими и ефективни мерки за защита на правата на човека на уязвимите групи в обществото на Република Северна Македония.
7. Оказва силна и непоколебима подкрепа на всички българи в Република Северна Македония и настоява за недискриминационно отношение спрямо тях.
8. Предлага Министерският съвет да предостави решението на Съвета, на Европейския парламент, на Европейската комисия, както и на Съвета на Европа.
Преди изброяването на конкретните осем точки, в решението е отбелязано, че 51-ото Народно събрание изразява тревога от продължаващия институционален натиск и незачитане на правата на българите в Република Северна Македония, включително от политически мотивирани съдебни процеси, от физическа агресия и от езика на омраза.
Обръща се внимание и на контекста – предстоящата оценка на Европейския парламент по напредъка на страните кандидати в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Припомнят се: решението на 47-то Народно събрание от 24 юни 2022 г.; на декларациите на 48-то Народно събрание от 2 февруари 2023 г. и на 50-то Народно събрание от 26 септември 2024 г.; отчита се и фундаменталното значение на европейския консенсус от юли 2022 г. за напредъка на Република Северна Македония в преговорния процес за членство в Европейския съюз.
Подчертава се, че важна част от европейския консенсус са както конституционните промени и вписването на българите в преамбюла и във всички съответни места в конституцията, наравно с останалите народи в страната, така и добросъвестното прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Акцентира се на факта, че договореността е приета от всички 27 държави членки на ЕС и от Република Северна Македония, като се цели стриктно прилагане на Копенхагенските критерии в областта на правата на човека, като предпоставка за напредък в присъединителния процес.
По време на обсъжданията Явор Божанков от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ припомни, че преди приемането на така нареченото френско предложение, което по думите му е безспорно голям външнополитически успех на кабинета „Кирил Петков“, позицията на България е била неразбираема, защото е била предмет на двустранни отношения и по-големият натиск е бил върху България. По думите му след френското предложение процесът се нормализирал и вече е ясно кой не спазва условията и къде е вече натискът.
„Уж Република Северна Македония и България искат добросъседски отношения, но когато те бяха формализирани, стана ясно кой не ги спазва„, подчерта Божанков.
Той упрекна депутатите от „Има такъв народ“, че говорят неверни неща, подчертавайки, че са напуснали правителството с премиер Кирил Петков заради политиката му към Република Северна Македония. И Лена Бориславова от ПП-ДБ също обърна внимание, че в свое скорошно изказване настоящият министър на транспорта Гроздан Караджов е обявил, че причината от ИТН да се оттеглят от коалиционното управление не е била Македония, а пари за пътните фирми.
Явор Божанов не прие тезата на „Възраждане“, че България, съгласявайки се с френското предложение, е загубила всеки инструмент за влияние, защото е вдигнала ветото за членство на РСМ в Европейския съюз. Той обърна внимание, че реално решението за членство на РСМ в ЕС се взима с единодушие и без думата на България – РСМ няма да стане част от Европейския съюз.
Божанков поясни, че националистите и в България, и в Република Северна Македония имат една цел – страната да не стане член на Европейския съюз. Проблемът обаче е, че в РСМ тези настроения са взели връх. Той обвърза това с инвестициите на Сърбия и Унгария в медии с антибългарска реторика.
Драгомир Стойнев от „БСП-Обединена левица“ се присъедини към коментарите на депутати от „Възраждане“, че се наблюдават притеснителни сигнали от страна на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, с които тя сякаш вече не признава договореностите на Съвета на ЕС от юли 2022 г. и френското председателство. Стойнев коментира, че е странна и дипломацията от страна на Австрия, при която се настоява Виена да бъде мястото, където да се започнат преговорите за членство на РСМ в Европейския съюз.
