В навечерието на Деня на данъчната свобода – 3 юни – от Института за пазарна икономика (ИПИ) призовават да се засили вниманието върху държавния бюджет. Те припомнят какво точно означава Деня на данъчната свобода – пресметнали са, че близо 154 дни работим за държавата, за да съберем консолидираните приходи, които са в размер на 90.3 млрд. лева, имайки предвид, че за ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лева).
Според експертите на ИПИ Денят на данъчната свобода идва рекордно късно, което е резултат от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от нивото на приходи в размер на 36%-37% от БВП в последните години до очакваните 41.9% от БВП в бюджета за 2025 година.
Те припомнят, че парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96.7 млрд. лв., което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 година. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44.9% от БВП – безпрецедентно висок дял за последните две десетилетия.
Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6.4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръхамбициозните цели за събиране на приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг. От ИПИ обръщат внимание, че само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лева.
Експертите припомнят, че в своя анализ – бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ ясно са регистрирали два дълги периода на бюджетен дефицит, настъпили през последните над 20 години. Първият е от 2009 до 2015 г. и той покрива периода на глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза, както и фалита на КТБ. Вторият период настъпва след пандемията през 2020 г. и се очертава да бъде по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната.
От ИПИ подчертават, че в очакване на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва.
Те са на мнение, че текущата 2025 година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест.
Те предупреждават, че има голяма вероятност дългосрочният растеж на икономиката да бъде подпокан както от невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит, така и от предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година.
