На фона на трупащите се съмнения, че Съединените щати се стремят да обезценят могъщия долар като един от начините за съживяване на американското производство, трябва да се знае, че зелените пари не са и не са били от десетилетия най-силната световна валута. Валутната корона принадлежи на швейцарския франк, който е имал най-силни постижения и впечатляващо представяне през последните 50, 25, десет и пет години. Той беше в челните места по финансови резултати дори през 2024-а когато някои от по-изоставащите валути успяха да завоюват успехи срещу щатския долар.
Швейцария, от своя страна, опроверга предположението, че силната валута ще подкопае търговската мощ като направи износа по-слабо конкурентен. Експортът на страната се е увеличил и е в близост до най-високите в историята равнища и като дял от БВП (75%) и като дял от глобалния износ (почти 2 процента).
Световният дебат е необосновано обсебен от валутните курсове, които са само един от множеството фактори, оформящи конкурентните позиции на отделните нации. Подобно на Германия и Япония в разцвета си, алпийският оазис спечели признание за стоки и услуги от толкова високо качество, че останалият свят плаща охотно валутна надбавка за етикета „Произведено в Швейцария“.
Въпреки дългогодишната си репутация на убежище за незаконно придобити лични състояния, икономиката на страната демонстрира изключителна динамика и конкурентна мощ. Вече повече от 10 години тя доминира класацията на Обединените нации на най-иновативните стопанства, както от гледна точка на ресурсите, които влага за модернизация (примерно, чрез практическо университетско обучение и научноизследователска и развойна дейност), така и на възвръщаемостта на тези вложения.
Всеки отработен час от швейцарите вкарва по 100 щ. долара в БВП на страната – най-високата производителност от което и да било от другите 20 най-големи стопанства на глобуса. Децентрализираните й политическа и икономическа системи пък насърчават увеличението на дребните предприятия, които имат над 99% дял от швейцарските компании. Освен това Берн има и голям дял от конкурентни в глобален план бизнеси в сектори от фармацевтиката до луксозните стоки.
Growth Lab на Харвардския университет класира Швейцария на първо място сред развитите икономики по показателя „сложност“ на износа – мярка за най-напредничавите умения, необходими да се произведат изнесените стоки, които варират от шоколади и часовници до медикаменти и химикали. Което опровергава твърденията, че силните валути убиват заводите.
Швейцарският произведен сектор има 18% дял от БВП – един от на-значимите сред развитите стопанства. Над 50% от експорта на страната е високотехнологичен – повече от два пъти над американския. Тъй като този вид артикули са и по-скъпи, те помагат на Берн да поддържа излишък по текущата сметка в размер на средно над 4% от БВП от 80-те години на миналия век насам.
Приходите от търговия се трансформират в значителни задгранични инвестиции. В момента Швейцария има нетен международен инвестиционен излишък от над 100% от БВП, което й помага да устоява на външни шокове, противно на Съединените щати с огромните им дефицити по текущата сметка и в чистата стойност на инвестициите.
Слабостта на алпийската държава е сериозното увеличение на частния дълг като дял от БВП. Но, за разлика от Съединените щати и доста други европейски нации, тя няма голям брой неконкурентни и нуждаещи се от държавна подкрепа компании, които печелят прекалено малко, за да обслужват дори лихвите по задълженията си.
Постепенно и безшумно, швейцарците са успели да изградят икономика, устояваща на всякакви промени. Швейцарският франк поскъпва устойчиво, независимо дали щатският долар се качва или пада или глобалната икономика е в рецесия или във възход. Очевидно, жителите на страната са се научили как да останат конкурентни.
През 2015-а швейцарската валута поскъпна рязко след обрат в политиката на централната банка и производителите реагираха като се перориентираха по-целенасочено към износ на по-сложни от технологична гледна стоки, които не са чак толкова зависи от валутни колебания. Националната банка на Швейцария също помага с периодични пазарни интервенции и с нулеви и дори минусови лихвени проценти, но единствено за да охлади прекаления ръст на националната парична единица.
Много политици смятат, че „чудесата“ на Източна Азия са резултат от девалвацията на валутите. По-евтините парични единици действително помагат на страните от Южна Корея до Китай да увеличат бързо промишления си износ. Но други фактори, включително инвестициите в инфраструктура и отварянето на границите за чуждестранен капитал играят по-голяма роля.
Развитите икономики пък трябва да се конкурират по-скоро като качество, а не като цени. За тях девалвацията може да има обратен ефект като насърчи местните производители да акцентират върху производството на по-евтини стоки. Швейцарският урок за нации като Съединените щати пък е, че по-евтината валута не е решение за разбития производствен сектор.
