„Аргумент“ срещу еврото е, че ЕЦБ била на загуба от близо 8 милиарда за миналата година. „Ние ще ги плащаме”, тръбят шепа популисти, измежду тях и финансисти, които или хал хабер си нямат за какво иде реч или не им пука за обществения им статус.
„Задачата на ЕЦБ – както и на всяка централна банка – не е да прави печалби: тя не е търговска банка. Тя е ключов регулатор, който определя политиката на лихвените проценти, паричната маса и т.н”, коментира анализаторът Даниел Смилов.
Печалбите на централните банки не са индикатор за състоянието на икономиката като цяло, а за някои ефекти от тяхната парична политика. Загубите на централни банки през последните години са ефект на програмите за парично, количествено разхлабване (quantitative easing) и тяхното бавно ограничаване в еврозоната, САЩ и Великобритания. При икономики от десетки трилиони, загуби или печалби от няколко милиарда са нищожни така или иначе.
Ако се направи
сравнение с други централни банкови институции,
ще се види, че „тежкото положение” на ЕЦБ не е изключение по света. Загубите на Федералния резерв на САЩ са 77.6 милиарда долара за 2024-та и 114 млрд. за 2023 години. Централната банка на Англия от 2022-ра до 2025 г. е на 45 милиарда паунда загуба, но от това не е пострадала финансовата стабилност на Великобритания.
Загубата на Европейската централна банка нарасна до рекордните 7.9 млрд. евро през миналата година, тъй като лихвените плащания по собствените ѝ финансови задължения се увеличиха в резултат на решението ѝ да увеличи разходите по заемите. Това написа Financial Times, което явно послужи като повод „разбирачите” да атакуват присъединяването на България към еврозоната.
Загубата за 2024-та отразява въздействието на по-високите лихвени проценти, които ЕЦБ повиши до рекордно равнище в отговор на най-големия скок на инфлацията в историята, обясни “финансовата Библия на света”.
В годишните си отчети ЕЦБ посочи, че загубите не са оказали влияние върху стабилността на банката или на паричната ѝ политика. Тя добави, че очаква миналата година да отбележи пика на загубите и предвижда
връщане към печалбите през следващите години.
Това обяснение обаче удобно се пропуска от противниците на еврото.
Загубите ще ограничат последващите плащания на националните централни банки, тъй като бъдещите печалби първоначално ще бъдат използвани за балансиране на минали загуби. Между 2005-та и 2021 г. ЕЦБ генерира печалби в размер на 25.3 млрд. евро и изплати 17.2 млрд. евро на националните централни банки в еврозоната.
Отчетите показват също, че рязкото покачване на цената на златото е увеличило стойността на златните резерви на ЕЦБ с 10 млрд. евро до 41 млрд. евро, докато валутните ѝ резерви са нараснали с 9% до 60 млрд. евро. Вследствие на това
нетният й собствен капитал е нараснал с 12% до 50 млрд. евро
независимо от нетните загуби от 7.9 млрд. евро.
Загубите на ЕЦБ през 2023-та и 2024 г. произтичат от мащабните ѝ покупки на активи до 2022 г., когато тя поглъщаше държавни и корпоративни облигации, за да симулира затихваща икономика, която флиртува с дефлацията. Макар че от 2022 г. насам балансът ѝ се е свил с 18% поради настъпването на падежа на облигациите, банката все още разполага с 377 млрд. евро такива ценни книжа в баланса си. Закупени в период на исторически ниски лихвени проценти, тези облигации обикновено са с дълъг матуритет и генерират ниска доходност.
ЕЦБ извърши клиринга на покупките си на облигации чрез националните централни банки, които обработиха платежните потоци. Това доведе до стотици милиарди задължения на ЕЦБ към националните централни банки, по които франкфуртските институции, определящи лихвените проценти, трябва да плащат лихви. Това лихвено задължение се изстреля нагоре, когато ЕЦБ повиши лихвените проценти по паричната си политика.
Националните централни банки изплащат част или цялата си печалба на националните правителства, като по този начин увеличават годишния бюджет. Например германската „Бундесбанк“ е превела между 1980 и 2019 г. десетки милиарди евро на финансовото министерство на страната. Тези плащания приключиха след превода на 5.9 млрд. евро през 2019-та, тъй като провизиите за риск и загубите заличиха всякаква печалба на „Бундесбанк“.
Българската народна банка също се „отчете”
добре на правителството.
В края на април тази година БНБ извърши превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 550 млн. лева.
Освен тази сума се предвижда в рамките на 2025 година БНБ да извърши и лихвени плащания по сметки и в полза на държавния бюджет в размер до 250 млн. лева.
Припомняме, че банковият регулатор предвиди за 2025-та средства за издръжка в пълния размер на разходите за дейности, свързани с процеса по въвеждането на еврото като законно платежно средство у нас.
Инвестиционната програма за тази година възлиза на 64.447 млн. лв., което представлява намаление с 29,4% спрямо бюджета за 2024 година. Намалението отразява ефекта от извършените през миналата година разходи, свързани с въвеждането на еврото, промяната на индикативната дата за неговото въвеждане и препланирането на част от разходите за тази година.
