От години насам в България има едно странно явление и то може да бъде сведено в една простичка дума – мафия. И по-специално става въпрос за имотната, която от години човърка като гнойна рана в съдебната ни система.
Дори правосъдният министър Георги Георгиев заяви на брифинг, че имотната мафия се е оказала по-силна и организирана от това, което са очаквали от екипа му. Е, как няма да е силна, при положение че години наред се затваряха очи пред вилнеещата десетилетия схема.
С това е свързана и нашата история, чийто потърпевш се оказва лицето Симеон Даскалов, който се надигна от мъртвите и въпреки това остана убит.
Страшен парадокс, подобен на сериала “Живите мъртви”. На какво беше способна само имотната измама? В крайна сметка нищо не беше сложно, просто се правеше по гениален начин и с известна доза въображение, която на моменти надскачаше и възможностите на Хърбърт Уелс във “Война на световете”, като това надскачане се дължеше благодарение на пасивността на институциите.
Преди близо 6 години от „БАНКЕРЪ“ (2 ноември 2019 г.) разказахме първата част от ходенето по мъките на Симеон Даскалов – „Юруш на маслините: за Столична община един незаконен етаж вече е “несъществено отклонение”!“ – и неговото начинание да построи жилищна сграда и да влезе в големия бизнес. В крайна сметка
нито влезе в големия бизнес, нито се сдоби с жилищна сграда.
Остана си само със закупената земя и недостроената, погинала и съсипана постройка в кв. „Драгалевци“. Но нищо не спира дотук, а точно обратното – тепърва започваше. В случая бяха замесени главни архитекти на общини и райони, бизнесмени, нотариус, инженери, политици, собственици на имоти и самите имоти. Последните, които бяха разковничето в схемата.
Нека започнем оттам, че Симеон Даскалов, представляващ две фирми – “Ориел “ ЕООД и „Прима СД “ ЕООД,
сключва договор още през 2007 г. със строителната фирма „Хуфу” ЕООД,
чийто управител и съсобственик по онова време е Димитър Атанасов.
Оттук може ясно да се види, че благодарение на въображението на архитект Влади Калинов e постановено, че НЕ може да се счете като незаконен строеж, а разликата в нивата е минимална.
Всичко е уредено, даже Атанасов го запознава и с известния надзорник Павел Грозданов (въпреки че не му е нужно на Даскалов – поради категорията на строежа), управител на “Армстройинвест” ЕООД – собственост на Министерството на отбраната!
Договорът между фирмите инвеститори и „Армстройинвест“ е подписан на 18 декември 2007 г. и айде на хорото! Определени са срокове, издадени са проекти за строеж, скици, материали и пр.
Защо споменавам всичко това?
Всичко седи в основата на нашия случай и като бумеранг се връща обратно в начална позиция. Сградата може и да не е построена, но това не пречи
на определени лица да се разпореждат със своеобразната руина,
както намерят за добре.
Становище на Камарата на архитектите, което също показва, че строежът е незаконен!
С един нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот, с едно грешно тълкуване на ЗУТ и представките “до” и “в”, придружено с няколко фалшиви документа и геодезическо заснемане, цялата
схема щраква и се задейства… 20 имота продадени на 10% от тяхната себестойност!
Добра оферта, но като няма нищо построено, основните надиграни са само бъдещите купувачи. Купувачи, въведени в заблуждение, които турят примката на Симеон Даскалов обаче, без да ритат стола… Напротив – Даскалов е признат за невинен.
А що се отнася до Димитър Атанасов и Павел Грозданов, те не могат да бъдат овластени да довършат строежа на сградата, при положение че не отговаря на документите. Не го казвам аз, а СГС още през 2017 година. И без това двамата са вдигнали ръце от проекта, взели са едни пари, оставили са си ръцете и толкоз. Без капчица обяснение.
За да не сме празнословни и да не обидим някого, ще се позовем на Софийския градски съд (СГС) и на неговото решение. Накратко става ясно, че са допуснати съществени отклонения, които пречат да се довърши строежът. Просто трябва да се узакони и тогава да се строи…, но и това не са направили!
Каква е поуката…
без да намокриш гащи – няма да уловиш нито един рак!
Но да се върнем на същественото, понеже най-важното се пропуска или по-скоро неглижира от цялата схема.
По ЗУТ съгласно чл. 181 (1) Правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж.
(2) След завършване на сградата в груб строеж, предмет на прехвърлителната сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея.
Демек от цялата бюрокращина става ясно, че при „ДО” означава право на строеж, а при „В” – завършена сграда. Не ги научиха тези представки и това си е! Написано на български език и ново двеста…
Сградата никога не е достигала етап “Груб строеж”, въпреки издаденото Удостоверение за степен на завършеност от главния инженер на Район “Витоша” Марин Проданов. Защо обаче се получава това разминаване?
От допълнителните разпоредби от ЗУТ – “Груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи!“
Покрив обаче няма!
Няма – не защото, е бутнат, а защото никога не е бил изпълнен по проект.
Бутнат е от самия Симеон Даскалов, тъй като и той се оказва незаконен. Вместо стоманобетонна конструкция (предвидена в документните книжа), Даскалов получава един среден пръст (без извинение) – прост гредоред. Каква тогава е гаранцията, че нещо няма да се срути или да утрепа някой минувач? Отговорът го оставям на вас…
А черешката на тортата дори не е това. На върха е доайенът на строителните актове – Акт № 14, който в крайна сметка отново се оказва “менте” (казват го множество постановления на ПРБ). Но нещо ми липсва?
Трябва да се допълни и фактът (установен отново от Съда), че след геодезическото заснемане, става ясно за описани “минимални” отклонения от нормата, които впоследствие
набъбват на 1.30 метра над определената максимална кота корниз от 10 метра.
Сложени на масата – неистинският Акт 14, Удостоверението с невярно съдържание, заснемането на сградата и купища заведени дела от гореспоменатите лица срещу Симеон Даскалов, се получава “манджа с грозде”. Само дето после ние я сърбаме…, за да стигнем до момента, касаещ милиони левове – 20 имота на безценица. Да, драги ми читатели… милиони!
Имоти, за които са платени… Забележете –
319 176 евро (624 254 лева), което се пада по 200 евро на квадратен метър.
Абсолютно всички имоти са продадени на данъчна оценка от 200 евро/кв. м. Няма как да се намери такава цена в квартал като „Драгалевци“. В синьо е видно, че със съставените нотариални актове през 2024 г. се ощетява бюджета на София за данък имот (заобикаляйки закона), тъй като вместо ограничено вещно право на строеж, за каквото има издадени данъчни оценки, се продават изградени недвижими имоти, без да има такива.
Никъде в кв. „Драгалевци“ не може да се открие такава цена. Обаче, за да се хване рибата, трябва добра и подходяща стръв.
Примамката в нашия случай е Димитър Димитров – един от организаторите. Той заедно с Венцислав Гиритлиев уреждат цялата схема, като вторият получава дори комисиона.
Впоследствие Венцислав Гиритлиев (управител на „Венигаз“ ЕООД и „МИ-НИ ГОЛД“ ЕООД) , който след
наша проверка на всички нотариални актове, изготвени от нотариус Иван Дахтеров,
се сдобива с всички имоти (гаражи, складове и апартаменти), изградени до “Груб строеж”. Съответно в акта трябва да пише “Право на строеж”…
Да, ама не. Това си е чиста сделка с недвижим имот, без имот.
Явно Дахтеров бърка, опитвайки се да придаде качество на имотите “в груб строеж”, което не е така.
Иван Дахтеров и Венцислав Гиритлиев са бойната комбина, както почти всички в този материал. Това означава, че единият пише, другият плаща. Ролята Дахтеров е, че е изготвил Акт в противоречие със състоянието на строежа и сам се хваща на въдицата. Гиритлиев декларира, че купува имота в ПРАВНО състояние и поема риск, т. е. те сами знаят, че нещо не е наред и отгоре на всичко си го казват с думата ПРАВНО, която е насилена да се превърне в „Груб строеж“ – но това няма как да стане! И дори да има някакъв имот, то в синьо се вижда каква трябва да е неговата цена – НЕ 200 евро/ кв. м., а над 2300 евро. Сами си направете изводите…
Това е станало възможно единствено и само с участието и поведението на гл. инж. Марин Проданов, който презаверява старо Удостоверение за степен на завършеност, което издаване и използване е отменено от главния архитект на Столична община – арх. Богдана Панайотова.
И да не излезе така, че
Симеон Даскалов е манна небесна, ще заяви че сам си е виновен.
Виновен, че вярва на подписаните договори и действащите закони. Просто трябва да се нацели печелившата комбинация и воала – заговор, от който страдат най-много обикновените граждани.
От Даскалов има последвала реакция, а именно да изпрати сигнали до СРП, откъдето му отговарят, че вече има образувано досъдебно производство, но без той да знае докъде е стигнало. Работата я
оставяме на компетентните органи, но бавното правосъдие, не е правосъдие…
Днес, когато един подпис е достатъчен да загубиш целия си свят, да гниеш по съдилища и житейски да си мъртъв, изниква въпросът – Кой ще бъде следващият? И не не става въпрос за бизнесмен или 90-годишна баба, а затова, че всеки трябва да е равен пред закона. Защото, когато мафията краде покрива над главите ни, вече не става дума само за имоти. Става дума за държава!
От време оно имотната мафия играе.
Не пита, а влиза. Играе на едро.
Мълчи политикът и не вижда, що става у нас…
А само се чудим в захлас – как мазният отново изплува отгоре?…
